КЪМ ЗАВЕТА

По стъпките на Кубрат и Аспарух

  • Full Screen
  • Wide Screen
  • Narrow Screen
  • Increase font size
  • Default font size
  • Decrease font size

НЕПОЗНАТАТА СТРАНА ДУЛОБА И ЗАГАДЪЧНАТА САМО - Страница 2

Е-мейл Печат
Съдържание на статията
НЕПОЗНАТАТА СТРАНА ДУЛОБА И ЗАГАДЪЧНАТА САМО
Страница 2
Всички страници

За него знаем, че в 623 г., след победата на въстаналите венеди, основава „държавата”, известна с неговото име. Знаем за победата му над крал Дагоберт І през 631 г. при Вогастисбург. Знаем, че след тази победа винидите започнали начесто и необезпокоявани от никого да навлизат в земите на франките и, че Само покорява Тюрингия. Знаем, че по-късно, някъде в периода 633-635 г. завоеванията му достигат близа до Адриатика, като включват и Среден Дунав. Това са в основни линии по-ключовите моменти в житието на Само и за наблюдателния читател възниква проблем, как така Само е основал своята държава в земята на винидите, докато е предвождал въстанието им срещу аварите, а осем години по-късно седалишето му се е намирало далече на запад, по границата между Чехия и Франкската държава.

За да не прибързаме с някой извод нека потърсим допълнително данни от историята. Не е за пренебрегване в това отношение и мнението на С.Рънсиман, че Само започва освобождаването с оръжие земите на моравци и чехи точно след същата този 626 г./18/. Защото, сега ако свържем в хронологична последователност всичките тия събития, от бурния живот на „държавата” Само ще  получим следната верига: 623 г. – поява на Само в долината на р.Висла; след 626 г. освобождаване на моравци и на чехи; 631 г. – Само разбива войските на крал Дагоберт І при Вогастисбург, т.е. на границата между днешните Чехия и Германия.

Така установяваме, че с времето се забелязва едно придвижване на действията на Само по посока на запад, като се започне от земите по поречието на Висла и се върви през земите на моравци и чехи до самата Централна Европа. Защото през следващите няколко години той навлиза във държавата на франките и завладява Тюрингия, а след това се отравя на юг през земите на днешни Унгария и Австрия, пресича Дунав и завладява земите на Карантания, достигайки в непосредствена близост с адриатическото крайбрежие, някъде около 635-636 г. И тук поредната загадка, пред която ни изправя историята на Само. Защо ли той се е отказал от излаза си на Адриатическо море? Защо след като не се е побоял ни поколебал да воюва с авари и с франки, се е въздържал да воюва и с ромеи?

Струва си сега да обединим известните ни данни за Кий и Киев, за Шамбат и Дулоба и тези за Само и неговата „държава”. Така получаваме следната верига събития: 1/ 620 г. Кий (Шамбат) издига крепостта Бащу (Самбатас); 2/ 623 г. Само основава своята „държава” в земите на винидите по поречието на Висла (наскоро след 620 г. Шамбат създава „държавата” Дулоба; по това време се появява племенният съюз на дулебите източно от венедите); 3/ след 626 г. Само започва освобождаването на моравци и чехи от аварска зависимост; 4/ 631 г. Само разбива франките при Вогастисбург; 5/ 633-636 г. Само завладява Тюрингия и земите на юг през Дунава до Карантания. И проследявайки хронологията на тези събития ние не забелязваме тя с нещо да подсказва за някакви противоречия. Напротив, всички те взаимно се допълват и обогатяват и можем да проследим как малкото известно ни за Кий се съгласува с данните за напълно неизвестния Шамбат и с тези за загадъчния франкски търговец Само, превърнал се в изтъкнат завоевател.

Нещо повече, картината с нищо не се нарушава, а става само по-богата и последователна, допълним ли я с известното ни от хърватската история. Известно е, че най-голямата обсада на Константинопол аварите провеждат пред 626 г. По-важното за нас обаче е, че в същата тая година се разпада племенното обединение на хърватите около гр.Краков/19/. Липсват данни за причините, довели до това, но е явно, че върху хърватите е оказан натиск и за нас е любопитно да установим, кой би могъл да окаже такъв. На първо място се обсъжда името на аварите и това допускане е напълно правдоподобно. Проблемът обаче е в съвпадението на тяхното ангажиране с хърватите едновременно с провеждането на голямата обсада на Константинопол, т.е. ангажиране едновременно в две диаметрално противоположни посоки. И това прави тази аварска версия малко вероятна.  Франките са твърде надалече, за да се мисли за тяхно участие, а Византия е ангажирана с войните си срещу перси и авари. Ето защо  единствена възможна сила се очертава Кубратова България, независимо от статута й на васал по това време, поделена между авари и тюрки. Тази възможност дори нараства, разглеждайки я като изразител на аварските интереси. По това време хърватите са съседи на Аварската държава и на Кубратовите владения и тяхното обединение би представлявало заплаха както за авари, така и за българи. Затова Кубрат би могъл да действа самостоятелно, но не може да се изключи, той да е бил заставен и от аварите. Във всеки случай това става само три години след възникването на „държавата” Само, когато тя е имала за център земите на винидите (венедите) по р.Висла, според Фредегарий  и се е намирала в непосредствено съседство със земите на новопоявилите се дулеби. С това получената верига хронологични събития би нарастнала с още едно междинно звено: 626 г. – завладяване земите на хърватите от Шамбат-Само.

Получената картина допуска без никакви проблеми свързване историите на трите образа: Кий, Шамбат и Само и допуска тяхната идентичност. А вписването в нея на междуособиците в Авария през 630 г. след смъртта на хакана Баян и претенциите на българите-кутригури за престола, както и устроената в 631 г. касапница над българите на Алцек в Бавария по нареждане на Дагоберт І – два напълно неясни за историците епизода от българската история, прави цялата картина не само правдоподобна, но и по-пълна, и жизнена.

Сега ако приемем описаната картина за достоверна, следва да признаем, че „държавата” Само трябва да е имала твърде своеобразна географска формата, очертаваща контурите на буквата Г – наподобяваща на две пресичащи се почти под прав ъгъл удължени части. Едната прокарана от областта на Киев в западна посока, включваща териториите на дулеби, хървати, словаци, поляци, моравци, чехи, лужицки сърби и франки. Втората се спуща направо на юг по посока към Адриатика. Това може някому да се стори съмнително, независимо от приложените аргументи, но то намира неочаквано потвърждение в легендата за Кий и неговите братя Щек и Хорив. Защото Кий бе белязал с името си град Киев. Щек, записван и като Шчек, напомня за чехите и Чехия, а Хорив – за хорватите-хървати. Така най-непредвидено ние виждаме тримата братя не само да издигат своите селища по хълмовете на Киев, но и да бележат с имената си народите в трите най-важни географски центъра на „държавата” Дулоба-Само. Кий-Шамбат Дуло го виждаме свързан с дулебите между Буг и Днестър, Щек – с чехите в мястото, където двете крила на Само се пресичат в Централна Европа, Хорив – с най-южните части на държавата, до Адриатика, където малко по-късно се появяват хървати, но и хорутани-карантани. Така братското единство между Кий, Щек и Хорив име за резултат не само появата на Киев, но като че ли иска да подчертае и единството между „държавата” на Шамбат-Кий – Дулоба и тази на Само.

Така, дотук първата ни стъпка бе да установим, че данните за Дулоба и Само не си противоречат, а напротив, се допълват. При втората си стъпка посочихме, че е налице някакъв известен сюжет, независимо и с легендарна природа, който да свързва Дулоба и Само в едно общо цяло. Сега вече ни е необходимо да покажем, че това е не само една обща система, но и че тя функционира като едно цяло. Тогава вече ще можем да сме сигурни, че тя действително е нещо цяло. Тогава ще можем да приемем, че Само е същото, което е и Дулоба, т.е., че те са една и съща „държава”. За целта нека разгледаме процеса на заселването на славяните в Западните Балкани.

Известно е, че заселването на Балканите на хървати и сърби става все по едно и също време, някъде в интервала 630-640 г./20/. И  това общо появяване на Балканите доскоро е заблуждавало изследователите, че сърби и хървати са били съседи и преди изселването си и, че и сърбите идват от областта край Краков/21/. Това станало след предварително споразумение между император Ираклий (610-641 г.) и краля на франките Дагоберт І (629-639 г.)/22/, но и с активното участие на Кубрат/23/. По този начин Византия се е стремяла да изгради жив славянски щит по границата си с аварите срещу честите им нападения. Не са ясни мотивите на франкския крал и може да се допусне, че и той е имал същата причина. Нападението му срещу Вогастисбург и клането на българите в Бавария, като че ли изключват тази възможност. По-вероятно е да приемем, че той просто е бил заставен от обстоятелствата предвид завоеванията на Само на юг. Целта на византийците е била да го неутрализират, за да не пречи на плановете им. Големият въпрос в постановката е, коя е била движещата сила. Защото Византия е имала своите съображения, франките също може да са имали свои, но и едните и другите са били твърде надалеч от хърватите, за да ги заставят силово да напуснат родината си и да ходят в непознатата им земя. Третата сила по това време в Европа са аварите, но пък те са най-малкото заинтересовани от изселването на хърватите. Сърбите пък изобщо не са били на тяхна територия и са били настрана, за да им пречат. Редно е обаче да уточним, че точно по това време в Европа се появява и нов фактор. Това е освободената от тюркска зависимост източна част от Стара Велика България на Кубрат през 631-632 г., която от това време става суверенна и независима държава – верен съюзник на Византия през цялото Кубратово управление. А само няколко години по-късно, през 635 г. Кубрат отхвърля зависимостта и на западните български територии. Тези два политически акта са ярко свидетелство за реалните сили на българите по това време. В какви отношения са били двамата братя Кубрат и Шамбат и ръководените от тях държави ние не знаем с категоричност, но липсват данни за каквито и да са конфликти помежду им. Напротив, разбираме, че след като държавата Дулоба-Само пропада, Кубрат приема брат си като му гласува видимо доверие, поставяйки го за управител на Киев и областта. Тъй или иначе, единствените реални сили, които биха могли да организират изселването на хървати и сърби по това време се оказват силите на Шамбат или на Кубрат и най-вече общите им сили. Защото хърватите са били съседи и на дулеби, и на българи и като такива може да са представлявали опасност за тях.

Това може да са сериозни предположения, но по-важното в случая са преките свидетелства. Споменахме вече, че според Константин Порфирогенат заселването на хърватите в Далмация, Превалитания и Дардания било по нареждане на император Ираклий и с активното участие на Кубрат. Не е за пренебрегване и известна хърватска легенда, според която при миграцията си хърватите са имали двама предводители – Хробатос и Поргас, в чиито имена немалко изследователи разпознават тези на Кробат, т.е. на познатите ни български владетели Кубрат и чичо му Органа. Като изхожда от тези имена Н.Грегор приема, че етнонимът хървати води произхода си от това на българския кан Кубрат. За участието на българи-уногури при преселването на хърватите в Далмация говорят и археологическите проучвания в района на Книн (Плисков-Бискупия) и от о.Шипан до Дубровник, с находки, датирани от VІІ в. свидетелстващи за съпътстващи конници и въоръжение характерно за българите от причерноморските степи. Това е причината, поради която археолози като Й.Попович и Й.Ковачевич да приемат, че по дългия си път към Балканите хърватите са били съпровождани от конници-уногури на Кубрат/24/.

Ако движещата сила на изселването на хърватите са българите и дулебите на кан Кубрат и брат му Шамбат, то най-вероятно пътят им трябва да е минавал през земите на Дулоба-Само. Данни по въпроса липсват, но затова пък предположението ни се потвърждава от участието на сърбите в същата миграционна вълна. Защото докато хърватите са поели пътя си от района на Краков, то сърбите са се влели в миграционния поток, когато той е стигнал междуречието на Одер и Елба, т.е. значително по на запад, от Централна Европа. Следователно те са били увлечени от преминаващата миграционна вълна през техните земи и така и те са станали емигранти. А Полабската област, както и земите на хърватите са влизали в границите на Само. Затова нямо нищо учудващо в така очертания път на миграция. Той просто е минавал през територията на Само и затова, достигайки Централна Европа е завивал на юг и така преселниците са достигали Адриатика и цялото далматинско крайбрежие.

Когато коментират тези събития историците най-често говорят за преселването на сърби и хървати. В действителност, картината е значително по-различна и на практика се забелязва, че миграцията е била значително по-мащабна и, че в нея са участвали почти всички славянски народи, през чиито земи е преминала тя. Ако се загледаме по-внимателно в политическите карти на Източна и Централна Европа от VІІ в. можем спокойно да проследим раздвижването на народите, за което говорим. Така например, ПОЛЯНИТЕ от района на Киев откриваме далече на запад между поречията на Одер и Висла. ВЕНЕДИТЕ от Висла ги откриваме като ВЕНДИ в района на Берлин и на юг в днешна Словения под името ВИНДИ. Словаците също достигат Адриатика като СЛОВЕНЦИ. МОРАВЦИТЕ от Северна Морава усядат източно от Белград, давайки името си на река Южна Морава и на по-късната Великоморавия. КОРУТАНИТЕ се придвижват от Чехия в Словения  под името ХОРУТАНИ и дават името си на бъдещата Карантания (Каринтия). Лютичите от областта на гр.Бранибор (на р.Елба) се заселват като БРАНИЧЕВЦИ в съседство с южните моравци. А БОДРИЧИТЕ (ОБОДРИТИ) от Рощок на Балтийско море влизат в Омуртагова България като съседи на браничевците под името ОБОДРИТИ.

Така стои положението с миграцията на славянските народи през първата половина на VІІ в. и ние може би за пръв път се запознаваме с нейните мащаби, пътища и активната роля на движеща сила, която играят българите в целия този процес. Придвижват се не само сърби и хървати, но заедно с тях на Балканите се появяват и словаци, моравци, хорутани, браничевци, ободрити и винди. Раздвижване се наблюдава и извън Балканите, като например това с поляните, които знаем край Киев, а сле това откриваме и далеч по на запад, край бреговете на р.Одер, дали тук името си на възникналата още по-късно Полска държава.

Проследявайки участниците в миграционния процес и тяхното географско месторазположение преди и след преселването ние придобиваме нагледно впечатление относно своеобразния ход на миграционния поток. Установяваме че този поток излиза извън представите ни за „държавите” Само и Дулоба, тъй както са описани те поотделно в съвременните справочници и в същото време се покрива напълно с тях приемани като едно общо образование. В този смисъл проследяването на народите участници в славянската миграция през VІІ в. и на изминатия от тях път представлява търсеното от нас свидетелство за истинската територия на „държавата” Дулоба-Само. Изводът се налага от обстойния анализ на данните за нейната територия. Той се базира върху обективното проследяване на развитието й през времето на  нейното кратко съществуване и на данните за голямата славянска миграция през VІІ в. – за участвалите в нея народи и изминатите от тях пътища, подкрепени от легендата за Кий и неговите братя. Това е за нас т.нар. географско направление на изследването ни. И ние смятаме, че то е дало отговорите на една значителна част от интересуващите ни въпроси.

Нека обобщим. Налице е значителен комплекс, географски, хронографски, исторически и митоложки данни и свидетелства, включително и такива от анализа на собствени имена и прозвища, топоними и етноними, които доказват съществуването на една почти неизвестна за историята организирана структура, просъществувала само няколко десетилетия от първата половина на VІІ в. в Източна и Централна Европа. Можем да сме сигурни, че данните за Дулоба в българската книжнина и тия за Само в западноевропейските хроники рисуват една и съща „държава”, записана обаче под различни имена.  Създателят на тази държава различните източници представят също по различен начин. Кий от славянските източници, българският Шамбат и франкският търговец и владетел Само се оказват една и съща историческа личност – по-малкият брат на кан Кубрат. В действителност обаче, колкото и неизвестни да са днес тази „държава” и нейният основател, колкото и кратко да е просъществувала тя, приносът им в световната история и в историята на славянските народи е не само неоспорим, но и незаменим. Може би няма да сгрешим ако кажем, че до голяма степен съвременна Европа в този й вид, се оказва рожба на усилията на Шамбат, на византийската дипломация и на българското оръжие. Дали Само-Дулоба е само един проект от стратегическия съюз между император Ираклий и кан Кубрат или характерът й на държава от типа на конните съюзи издава почерка на амбициозния Шамбат, за историята е без значение. Остават делата. Остава изораната нива и засятото зърно. След това се появява и плодът. Така век-два по-късно в Източна Европа започват да „никнат” славянските държави. А споменът за дълбокия корен, все по-силно да бледнее, докато се превърне в смътна легенда. Дълг на историята е да запази за поколенията истината за този корен. Защото, както дърво без корен не може, така и народ без корени е обречен на забрава.

Л И Т Е Р А Т У Р А:
1.Большая советская энциклопедия, Третье издание, Москва, (БСЭ), Дулебы, Т.8, с.533; БСЭ, Волыняне, Т.5, с.335; БСЭ, Славяне, Т.23, с.544; БСЭ, Польша, Т.20, с.290.
2. Державин, Н. Произход на руския народ: великоруски, украински, белоруски, С., 1945, с.35-36.
3. Бащу, Микаил. Сказание за дъщерята на хана, С., 1997, к.1313.
4. Иман, Бахши. Джагфар тарихы, Оренбург, 1993, Т.1, с.17.
5. Нурутдинов, Ф. Речник, Дулоба – В: Сказание за дъщерята на хана, ... , с.157.
6. Иман, Бахши. Речник, Дулоба, - В: Джагфар ... , С.360.
7. Йонов, М., Н.Йорданов, Христоматия по история на средните векове, С., 1975, Част 1, с.188-189; Фредегарий, Хроника, ЛИБИ І, С., 1958, с.389.
8. БСЭ, Само, Т.533
9. Багрянородны Константин, Об управлении империей, М., 1989, с.44-49.
10. Димитров, Д. По пътя на българите, сп.Авитохол, 2000, кн.12-13, с.75.
11. Панайотов, Р. Опитът да бъде заменена кирилицата с латиница, сп.Авитохол, 2002, кн.20, с.47.
12. Теофилакт Симоката, История, ГИБИ,  Т.2, С., 1958, с.298.
13. Цонев, П. Хомокосмикус, С., 1980, с.239.
14. Москов, М. Именник на българските канове, С., 1988, с.24.
15. Павел Дякон, История на лонгобардите, ЛИБИ Т.1, С., 1958, с.415-416.
16. БСЭ, Анты, Т.2, с.111-112.
17. Добрев, П. Преоткриването на  прабългарския календар, С., 1994, с.194-195.
18. Рънсиман, С. История на Първото българско царство, С., 1993, с.37.
19. Марчинко, М. Пътят на хърватите от Индия до Адриатика, сп.Авитохол, 2002, кн.17, с.34.
20. Константин Багрянородни, ГИБИ, Т.V, С., 1964, с.206-208; Данчовъ,Н., Й.Данчовъ, Българска енциклопедия, Хървати, 1936, с.1660.
21. Данчовъ,Н., Й.Данчовъ, Българска енциклопедия,..., Сърбия, с.1493.
22. В.Златарски, История на българската държава през средните векове, С., Т.1., Ч.1, с.49-50.
23. Сидоров, М. Блъгарианството, С., 1997, с.46.
24. пак там.

Статията е предоставена от Иван Момчев



Bulgarian English Macedonian Romanian Russian Ukrainian

ОРГАНИЗАТОРИ "КУБРАТ- 105" 2017:

Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Кратки новини

ПОСТЪПИЛИ ДАРЕНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2012-2014

 

25 юни 2014 г.

Постъпиха 1'000 лева от Държавно предприятие «Транспортно строителство и възстановяване» (България).

 


 

19 май 2014 г.

Постъпиха 2'000 лева от «Пристанище Бургас» ЕАД (България).

 


 

10 март 2014 г.

Постъпиха 650 евро и 1'900 украински гривни от Посолството на Р България в Украйна (г. Киев, Украйна):

 
«Пристанище Бургас» ЕАД дари 2'000 лева за изграждането на Мемориала

Постъпиха 2'000 лева от  «Пристанище Бургас» ЕАД (България).

port-burgas.bg/

      

 

 
ДП «Транспортно строителство и възстановяване» дарява 1’000 лева за изграждането на Мемориала

Държавно предприятие «Транспортно строителство и възстановяване» на свое заседание на УС на 26.03.2014г., протокол №193 взе решение да бъде отпусната финансова помощ в размер 1'000 лева за подпомагане изграждането на мемориален комплекс «Хан Кубрат» на територията на украинското село Мала Перешчепина, Полтавска област, Република Украйна.

ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ ДП «Транспортно строителство и възстановяване»
София 1271, ул. «Кирил Благоев» №14
тел. +359 2 938 26 82
www.tsv-bg.com

 
650 евро и 1’900 украински гривни от Посолството на Р България в Украйна

Постъпиха 650 евро и 1'900 украински гривни от Посолството на Р България в Украйна (г. Киев, Украйна):

 
Община Каспичан дари 138 евро за изграждането на Мемориала

Постъпиха 138 евро от Община Каспичан (България).

www.kaspichan.org/

 
Община Мездра дари 1'000 евро за изграждането на Мемориала

Постъпиха 1'000 евро от Община Мездра (България).

        

                  mezdra.bg/

 
Община Смядово дари 200 лева за изграждането на Мемориала

Постъпиха 200 лева от Община Смядово (България).

            smyadovo.bg/

 
Общинският съвет в Мездра дарява 1’000 евро за изграждането на Мемориала

Общинският съвет в Мездра подкрепи призива на Международния благотворителен фонд «Хан Кубрат» за даряване на средства за изграждането на Мемориален комплекс край село Мала Перешчепина, Полтавска област, Република Украйна. Това стана на ноемврийската сесия на местния парламент, на която бе решено общината да отпусне за реализиране на родолюбивата инициатива левовата равностойност на 1’000 евро. Предложението е на председателя на местния парламент инж. Делян Дамяновски.

mezdra.bg/

 
Дарител преведе на сметката 250 евро

Постъпиха 250 евро от г-н Стоян Найденов (гp. Бургас, България).

 
Община Пловдив дари 770 евро за изграждането на Мемориала

Постъпиха 770 евро от Община Пловдив (България).

 
Дарител преведе на сметката 1’000 гривни

Постъпиха 1’000 украински гривни от г-н Петър Бакоев (г. Киев, Украйна).

 
Дарител преведе на сметката 500 гривни

Постъпиха 500 украински гривни от г-н Георги Цанков (г. Киев, Украйна).
Плащането беше направено с банкова карта с помощта на сайта.

 
700 евро от Посолството на Р България в Украйна

Постъпиха 700 евро от Посолството на Р България в Украйна (г. Киев, Украйна):

г-н Красимир Минчев - 200 евро Посланик на Р България в Украйна г-н Красимир Минчев
г-н Пламен Бунзин - 100 евро Пълномощен министър в Посолството на Р България в Украйна
г-н Звездомир Пенков - 100 евро Съветник в Посолството на Р България в Украйна
г-н Петър Танев - 100 евро Съветник в Посолството на Р България в Украйна
г-н Павел Страхилов - 100 евро Търговски съветник в Посолството на Р България в Украйна
г-н Илия Веселински - 100 евро - охрана в Посолството на Р България в Украйна

 
Дарител преведе на сметката 10’000 гривни

Постъпиха 10'000 украински гривни от г-н Иван Плачков (г. Киев, Украйна).

 
Дарител преведе на сметката 25’000 гривни

Постъпиха 25’000 украински гривни от г-н Виктор Нотевски, почетен консул на Република България в Украина (г. Киев, Украйна).

 
Дарител преведе на сметката 500 евро

Постъпиха 500 евро от г-н Асен Ташев (България).

 
Дарител преведе на сметката 2’500 щатски долара

Постъпиха 2’500 щатски долара от г-н Димитър Георгиев, почетен консул на Украина в България (г. Пловдив, България).

 
Дарител преведе на сметката 500 гривни

Постъпиха 500 украински гривни от г-жа Румяна Върбанова, сътрудник в Посолството на Р България в Украйна (г. Киев, Украйна).

 
Дарител преведе на сметката 1’000 гривни

Постъпиха 1'000 украински гривни от г-н Сергей Кристев (г. Киев, Украйна).

 
Дарител преведе на сметката 1’000 гривни

Постъпиха 1’000 украински гривни от Първия секретар на Посолството на Р България в Украйна, ръководителя на консулска служба г-н Христо Недев (г. Киев, Украйна).

Статистика

Брой прегледи на съдържанието : 231691

Кой е тук

В момента има 95 посетителя в сайта

Модул за търсене

You are here: БЛОГ / книги, научни, худ. текстове и др. / НЕПОЗНАТАТА СТРАНА ДУЛОБА И ЗАГАДЪЧНАТА САМО - Страница 2