КЪМ ЗАВЕТА

По стъпките на Кубрат и Аспарух

  • Full Screen
  • Wide Screen
  • Narrow Screen
  • Increase font size
  • Default font size
  • Decrease font size

НЕПОЗНАТАТА СТРАНА ДУЛОБА И ЗАГАДЪЧНАТА САМО

Е-мейл Печат
Съдържание на статията
НЕПОЗНАТАТА СТРАНА ДУЛОБА И ЗАГАДЪЧНАТА САМО
Страница 2
Всички страници
AddThis Social Bookmark Button

Статията „НЕПОЗНАТАТА СТРАНА ДУЛОБА И ЗАГАДЪЧНАТА САМО" е препечатка на откъс от книгата „ШАМБАТ-БРАТЪТ НА КУБРАТ", автор Светозар Попов, изд. „ДАНГРАФИК", Варна.

svetlozarpopov book

Ако новата ера настъпва с фанфарите на Христовото раждане, а следващите три-четири века са доминирани от събитията във „вечния град” Рим, то втората половина на ІV в. е времето на т.нар. „Велико преселение на народите” с неудържимото хунско нашествие и всичките последствия произлезли от това за стария сват и поставили началото на Средновековието.

Всеки що годе грамотен човек знае тази част от историята на Европа, но малцина, включително и историци си дават сметка, че следващите едно-две столетия от средата на V в. е времето на франките, за Западна Европа и на българите – за Източна. И ако за първите историята знае достатъчно, то за българите не знае почти нищо, затова твърдението ни може да се стори някому пресилено. Стара Велика България на Ирник е обаче факт и тя по неволя става жив свидетел и участник в сложните взаимоотношения между Византия и Персия, пристан за упътилите се на запад малки източни народи, предпазен буфер за стария свят срещу нашествията на страшните савири, авари и тюрки, силата прогонила вестготите и остготите от тази част на света и поставила по този начин началото в етногенезата на германските народи, люлка на раздвижилото се за пръв път море от славянски народи.

Името Дулоба би могло да е един от символите на това надигнало се море ако да не бе незаслужено премълчавано и обречено на забрава. Според съвременните представи дулебите представляват източно славянско племенно обединение на територията на Западна Волина. В „Повест на временните години” то се споменава дотолкова, за да се каже, че било силно пострадало от нападенията на съседните авари през VІІ в. и да ни запознае с легендата за Кий и неговите братя. Известно е, че дулебите взели участие в похода на княз Олег през 907 г. срещу Константинопол. През Х в. племенното обединение се разпада и мястото му се заема от волиняните и бужаните. В 981 г. земите му са завладени от княз Владимир Светославов и са включени в състава на Киевска Рус. Известна представа за местопребиваването на дулебите може да се добие от картите в БСЭ, където те са представени, заедно със съседните им славянски племена. Така на картата „Древните славяни през VІ-ІХ в.”към статията „Славяне” дулебите са разположени в междуречията на Горен Днестър и Горен Буг, източно от Киев и западно от Краков, приблизително по 50-я паралел с.ш., като имат за южни съседи  Аварския каганат и белите хървати, а на изток антите. Нагледна представа ни предлага и картата „Полша в 10-началото на 11 в.” към статията „Полша”, където са представени волиняните – наследниците на дулебите. Тук ги намираме леко изместени в посока на север и на запад, достигащи почти до изворите на р.Припят. Вижда се, че известния в миналото гр.Червен е на тяхна територия /1/.

Това е всичко, което е отбелязано за дулебите в БСЭ и от тая, повече от скромна информация, ние научаваме най-вече името, времето и мястото им на пребиваване. Веднага прави впечатление ранната им поява през VІІ в. като само век преди тях са известни единствено антите и славяните. Впечатляваща е и почти пълната липса на внимание към тях в сравнение с това, което историците отделят на останалите славянски племена, но най-вече на анти и славяни.

Като оставяме настрана тази забележка, струва си да си припомним съобщенията на арабските хронисти ал-Масуди и Али-Абдул (Х в.) за славянското племе валинана, т.е. волиняни, които някъде в миналото господствали над останалите славянски племена. Като изхожда от тези съобщения В.Ключевски стига до извода, че тази някогашни волиняни в действителност са били дулебите, и че те са този господстващ народ, за който пишат арабските хронисти. А това според Н.Державин решава антския проблем в смисъл, че изчезналите в самото начало на VІІ в. анти, които след 602 г. повече не се споменават, са на практика дулебите/2/.

Сега ако обобщим следва да кажем, че дулебите се оказват едно от най-ранните племенни обединения и същевременно е било господстващо в източно славянския свят. В какво се е изразявало това господстващо положение не е посочено никъде, но Ключовски дава ясна представа за влаганото съдържание относно това понятие, говорейки за „голям военен съюз под предводителството на княза на дулебите.” Срещу кого е бил насочен този военен съюз никак не е трудно да се досетим, познавайки реално съществуващите исторически субекти по това време и четейки за честите нападения на аварите срещу заобикалящите ги славянски племена. Какъв е бил ефектът от споменатите нападения никъде не е отразено, но ние виждаме дулебите като един от участниците в похода на княз Олег срещу Константинопол в 907 г.  Знаем и съдбата на аварската държава, изчезнала за историята с похода на българския кан Крум в 805 г. Това обстоятелство най-точно илюстрира събитията по границите между авари и дулеби и ние можем да сме сигурни, че колкото и ожесточени да са били аварските нападения, каквито и да са били загубите и жертвите, претърпени от дулебите, за разлика от антите, изчезнали след 602 г., те със сигурност са оцелели и са надживели враговете си с повече от век и половина. Така постепенно ние разширихме познанията си върху дулебите. Все още нямаме обаче представа относно възникването на тяхното обединение.

Данни по въпроса се появиха едва в последно време с обнародването на дълго укриваната от Сталиновия режим волжко-българска книжнина. Наистина, данните, които откриваме тук, също не могат да претендират за изчерпателни, но колкото и да са лаконични, дават общ поглед върху цялостната картина и тя става разбираема.

В „Сказание за дъщерята на хана” цялата информация по въпроса е побрана само в един куплет (1313): „Отсюда Шамбат/ По приказу Кана/ Пошел на Сулу/ И основал там свое царство Дулоба.”/3/.  Така, според краткият текст, за Дулоба научаваме, че не е племе, а царство. То е основано от Шамбат – по-малкият брат на Кубрат по заповед на българския кан и, за наша почуда се намира на р.Дунав (Сула). Царството си Шамбат организирал след като преди това основал крепостта Бащу (Киев).

Данни за Дулоба намираме и в сборника „Джагфар тарихи”. Като цяло те не са кой знае колко по-подробни, но важно е хронологичното уточнение, че Шамбат издига крепостта Бащу в 620 г. Едва след това той пристъпва към втората част от задачата си и набира мощна войска, в която освен първоначалните български, антски и руски части, включил и много от местното славянско население, хонтурчии-башкорти, т.е. башкири, а след това и литовци, поляци и галиджийци, т.е. части от гр. Галидж – Новгород – предимно скандинавци и алимани. С тази многочислена армия той предприел мощни настъпления в дълбочина на аварската държава и дори се твърди, че завладял цяла Авария. В действителност това е силно казано и недостоверно.На практика Шамбат провежда действията си като освобождава от аварска власт северните територии на каганата, обитавани от хървати, словени и чехи. Тогава той създава своето „царство Дулоба” като отказва да признава властта на Кубрат. Името й избира по това на родовата династия Дуло. В следващите години Шамбат продължава борбата си и след като сломява съпротивата на аварите, нов негов враг се оказват франките, чиито граници започва да безпокои. Бойните действия продължават повече от две десетилетия, докато накрая е принуден да отстъпи. Това е краят на Шамбатовата Дулоба, просъществувала едва 33 г.  Тогава Шамбат се завръща в родината, Кубрат му прощава и го назначава за „губернатор” на Киев/4/.

Сега, колкото и да не са изчерпателни посочени данни, ние вече разполагаме с основните представи за „царство Дулоба”. То възниква наскоро след 620 година като военно-племенен съюз с  пъстър етнически състав, създаден от братята Кубрат и Шамбат и действал основно срещу аварите, а по-късно и срещу франките.  Много е трудно да се защити тезата, че става дума за истинска държава, поради краткото й просъществуване и липсата на свидетелства за наличието на основните държавни атрибути. Затова занапред, когато я записваме думата държава ще поставяме в кавички. Както и да я наречем обаче Дулоба е исторически факт и историците тепърва следва да потърсят отговора на многобройните въпроси, които повдига тя. Защото данните за географското й месторазположение са повече от неясни.

Редно е да се запознаем и с разясненията, дадени за Дулоба в поместените към „Сказанието” и сборника речници. В речника към „Сказанието”, съставен от Ф. Нурутдинов, четем: „Дулоба: старобългарското название на прабългарската държава, съществувала на териториите на Унгария, Чехословакия, части от Полша, Русия, Украйна, Югославия и Румъния през 623-658 г. (Велика България)”/5/.

А ето и това, което ни предлага и речника към „Джагфар тарихи” том І: „Дулоба – държавата на бек (княз) Шамбат, съществувала на териториите на Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Литва Румъния и Закарпатска Украйна (от 623 до 658 г.) Шамбат в Западна Европа наричали „Само”, поради което неговата държава наричали „държавата Само”. Славяните наричали държавата на Шамбат „Дулеба” /6/.

Обобщавайки разясненията дадени за Дулоба ние разбираме, че съставителите на съвременните издания на „Сказанието” и „Летописа” идентифицират Дулоба с не по-малко загадъчната държава Само като сочат точно времето и значително по-грубо мястото на нейното съществуване. Безспорно твърдението е особено важно и за нас и за средновековната история на Европа, за да бъде оставено без коментар. За жалост, дадено по този начин, без никакви доказателства, то не може да ни удовлетвори нито да ни убеди в казаното. Ето защо следва да потърсим някакви сериозни аргументи, с които да се постараем да го потвърдим или пък, ако не успеем, да го опровергаем.

Като начало можем да започнем с известното на историята за Само и неговата „държава”, тъй както го знаем от основния източник на сведения по въпроса – хрониката на Фредегарий схоластик (VІІ в.) – единствено автентично съчинение за историята на франкската държава за периода 584-642 г. За детството на Само нищо не се отбелязва, но се споменава, че е родом франк от гр.Санс на р.Сена. През 623 г. той е в страната на венетите като търговец и тук го заварва бунта им срещу аварското потисничество. По неясни стечения на обстоятелствата  той оглавява въстанието, а през 631 г. разбива войските на крал Дагоберт І при Вогастисбург. „Държавата” Само просъществува до 658 г., когато Само умира и след смъртта му тя се разпада /7/. Като хронист на царуването на Дагоберт І пак от Фредегарий знаем за епизода със зверското избиване на 10000 българските емигранти начело с Алциок в Бавария по личната заповед на краля (631 г.).

Така ние научаваме някои твърде важни годишнини от историята на „държавата” Само: възникването й в 623 г.; успехът й при нападението на войските на крал Дагоберт І при Вогастисбург през 631 г. и разпадането на Само  в 658 г. Някаква връзка с историята на Само може да се допусне и по отношение на клането, устроено над българите в Бавария по заповед на същия този крал, в същата тази 631 г. Същевременно още Васил Златарски се е усъмнил в манипулирането на хрониката в частта й относно Алциок и в данните за произхода и личността на Само, включително и за ранната смърт на владетеля, довела до разпадането на царството му. А ние бихме конкретизирали съмненията си, доколко Само е бил франк, поради нетипичното му име; и доколко той е бил търговец, защото издигането на редовия търговец във вожд на въстаналите славяни, при това търговец-чужденец звучи повече от неубедително.

На фона на казаното от Фредегарий, това, което откриваме за Само в БСЭ е незначително. Споменава се, че съюзът му е включвал територии от Чехия, Моравия, Словакия, части от земите на лужицките сърби, словените и хърватите. Изказва се съмнение относно франкския произход на Само, като се лансира тезата, че е славянин. Сочи се липсата на единодушие между изследователите, доколко става дума за племенно обединението или за истинска държава/8/.

 Това са настоящите ни познания върху обединенията Дулоба и Само, тъй както те са представени в основните източници, даващи сведения за тях. Нека анализираме тези данни и потърсим истината около възможността да става дума за един и същ съюз.

Като първа насока в диренията си можем да изберем самите имена Кий, Шамбат, Дулоба и Само.

1. В българската книжнина се твърди, че Шамбат е по-малък брат на Кубрат, който носел и прозвището Кий, и че той е основателят на гр.Киев и на „държавата” Дулоба. Известно е, че Кий е добре познато име от руската книжнина и митология, според които той, заедно с братята си Щек и Хорив, са основателите на Киев. В този смисъл преданието, известно от „Повест на временните години” се явява част от казаното в българската книжнина. Тук допълнително се явяват имената Шамбат и Дулоба и следва да проверим имат ли и те реални аналози. Само да припомним, че град с името Киев срещаме и в Чешка Моравия, т.е. далече по на запад от земите на източните славяни.

2. Името на неизвестния за историята Шамбат се появява неочаквано в известие на  Константин Багрянородни, според когото цитаделата на Киев носела и второ име – Самбатас/9/. Размисли върху това непознато име будят топоними като Шомодвар, Шюмег и Шомодсоб в Унгария, на Шамотули в Полша.

3. Логично звучи обяснението, че името на Дулоба води началото си по името на династичния род Дуло. Подобна ситуация намираме и с легендарната р.Дулосу, чието име също отразява това на рода Дуло, а наставката „су”, означава в тюркските езици „река”. Още повече, че Дулосу от преданията има и реални измерения и тя съответства на речната система: Тола – Орхон – Селенга, където Тола наподобява Дуло, а Орхон, включва в себе си етнониме ХОН/ХУН.
От друга страна името Дулоба почти напълно се схожда с името на племенното обединение ДУЛЕБИ, за което знаем, че е едно от най-ранните обединения (VІІ в.) на източните славяни и първоначално е играло господстваща роля спрямо околните, още безименни славянски племена. Интерес в това отношение предизвиква споменатия топоним Шамотули, чиято втора част -  ТУЛИ, напомня и за Тола, и за Дуло.

4. Колкото до името Само то видимо се схожда с това на Шамбат. Особено показателното в случая е, че освен в Централна Европа, негови производни топоними се срещат и значително по на изток. Така например, на територията на Унгария попадаме на гр.Сомбатхей, във Войводина (бивша унгарска територия) – на Сомбор, а на изток – в Украйна – на градовете Самбор и Самбек. Впечатляващо е подобието между имената Сомбатхей и Шамбат, а колкото да Самбек, читателят и сам се е досетил, че наставката „бек” също представлява титла, подобно на наставката „бат”.
Допълнително внимание представлява наличието на топоними близки до името Шамбат освен на изток, също и на запад, както и такива близки до Само да срещаме и на изток, както вече отбелязахме. Върху тази особеност обърнахме внимание и при примера с Киев, срещан и в Украйна, и в Чешка Моравия.

5. Нищо не можем да кажем относно името Бащу, приписвано на Кубрат, освен това, че засега не виждаме никаква причина то да бъде използвано с някаква користна цел, каквато може да се припише на част от сходствата и съвпаденията. Не знаем дали е свързано и с думата „баща”, но за нея можем да сме сигурни, че си е чисто българска.

6. Накрая нека да разгледаме и името на столицата на Само – Вогастисбург. Няма да търсим точното му местонахождение, което е все още обект на спорове, но за нас интерес представлява самото име. Явно е, че то е съставно и крайното „бург” веднага препраща към десетки и стотици имена на селища из цяла Европа, възникнали в миналото около бурги – крепости или укрепени замъци. От друга страна представката ВО би могла да се разглежда като проява на онази протолингвистична особеност, за която говори Л.Гарднър, чието прилагане предава на съществителното, към което е прикрепена значението на „велик”, „могъщ”, „висок”, „висш”, „прочут” и пр. Пример за това той дава с понятието „ху-маннан” – „могъщ човек”, откъдето Д.Димитров го използва при разчитане името на шумерските хухунори  като „могъщите хунори” или „могъщите господари”/10/. Същата особеност се открива в ламаисткото понятие „хубилган”, където ХУ придава значението „висок”, „висш”, „високоиздигнат” на понятието „билган” – „учител”, „светец”/11/, както я откриваме и в случаите с понятия като, използваното на Теофилакт Симоката „бу-колобрис”/12/; КАН и ХАКАН или пък хуритското БАЛКИЛ/Н – желязо и ХАБАЛКИ – място богато и прочуто с желязото си/13/.

Сега, абстрахирайки се от представката ВО и наставката БУРГ стигаме до ядрото на името – ГАСТИС. И важното е, че то не само ни е познато, но отвежда и към далечното ни минало и по-специално към българската титулна система. Защото ГАСТ или ГАСТИС ни отпраща директно към „Именника на българските канове” и вписания на трето място в него ГОСТУНЪ с пояснение непосредствено след името: „Този бе наместник”/14/. Знаем и за Алцек и титлата gastaldus със значението „наместник”, която той носил след изселването му в Италия/15/. Знаем имената на антските първенци Ардагаст, Пирагаст, Келагаст, Доброгаст/16/ и близките отношения между анти и българи, за да се чудим, чии наместници са били те. Сещаме се и за българската дума ГОСТ, т.е. човек, на който се гледа с уважение, но той не е домакин, а е на чуждо място и това ограничава правата му. Знаем келтското ГОСТУНГ и значението му „подчинявам”, „поставям под контрол”, както и ГОСТУН – „подчинен”, „изпълняващ чужда воля”, „наместник”/17/.  А накрая и за немското гастарбайтер – работник-чужденец. Всички тези думи или титли са свързани с определен социален статус на този, който ги носи, на който се гледа с уважение, но си остава нещо външно за системата. В този смисъл ядрото ГАСТИС в името на град ВОГАСТИСБУРГ като че ли ни подсказва, че става дума не за престолен град, а за град-седалище на наместника. Знаем, че наместникът е Шамбат. Знаем и чий наместник е той. Затова името Вогастисбург ни прави впечатление. Защото то също ни отпраща към българската титулна система и към българския наместник в Централна Европа – Шамбат-Само.

Да обобщим резултатите от анализа на това първо за нас направление в работата си – наименованията на герои, селища или племенни съюзи, свързани с имената на Кий, Шамбат и Само. Вижда се, че между всички тях се установяват множество най- разнообразни връзки. Някои от тях са елементарни, повърхностни и могат лесно да се имитират. Други обаче, като Шамбат и Самбатас или като Шамбат и Само са неочаквани и тъкмо те ни убеждават, че едва ли са случайни. Добре съзнавам, че подходът, колкото и да е видимо ефектен, няма доказателствена сила. За сметка на това е перспективен и тъкмо благодарение на него вече сме по-сигурни, че темата заслужава вниманието на изследвачите.

Като второ направление в работата ни виждаме анализа в хронологията на събитията около създаването на Дулоба и Само, независимо дали това са държави, племенни съюзи или пък неща друго. По отношение на Дулоба стана ясно, че тя възниква в годините наскоро след 620 г., когато Шамбат-Кий издига крепостта Бащу (цитаделата Самбатас). Разбираме, също така, че тя е просъществувала едва 33 години. Колкото за Само, справката е още по-точна: тя възниква в 623 г., просъществува 35 г. и се разпада в 658 г. Сега ако съпоставим данните за Дулоба и за Само ще се уверим, колко сходни са те: възникват почти по едно и също време и просъществуват почти еднакво кратко. А колкото до разликата от две години в техния „живот”, не смятаме да я драматизираме. Това наблюдавано съответствие във времето на създаване и съществуване на Дулоба и Само намирам за хронологичното доказателства на тяхната идентичност. Тази оценка е особено важна за работата ни и никой не бива да я пренебрегва.

Колкото и да е важен хронологичният фактор, истината е, че големият проблем при опита за идентификация на държавата Дулоба със Само е повече географски. Защото докато първата се описва, разположена в И.Европа, втората е в Централна. Оттук и множеството разминавания в мненията и оценките, както и съмненията, че подобна идентификация е изобщо възможна. Това е и третото направление в изследването ни, защото все пак, откриват се и някои обнадеждаващи индикации. Така например, ако допуснем, че Дулоба съответства със земите на дулебите, то те се определят в И.Европа, източно от Киев, докато в същото време „Сказанието” я локализира на Дунав и това явно противоречие свидетелства, че има върху какво да се поработи. За желанието на Кий да основе свой град на Дунава говори и летописа на Нестор. Но за коя част на Дунава става дума, тъй и не се разбира, защото би могло да се мисли за Долен Дунав, но като че ли по-вероятно е това да е било на Среден Дунав. Липсват каквито и да са сведения Долен Дунав да е ставал когато и да е център на някаква славянска държава. Не изглеждат по-малко объркани и свидетелствата за държавата Само. Забележете само, как Само оглавил въстанието на венедите по Висла, а след като победил аварите, държавата му не възникнала тук, а далече на запад, в Централна Европа и по Среден Дунав. И уж тръгнал да воюва с аварите, а повече от две десетилетия се бил с франките. Явно, налице са съществени разминавания и противоречия и определено се налага яснота. Такава яснота можем да внесем като се опитаме да проследим хронологията в завоеванията на двамата герои: Шамбат и Само.

От „Повест на временните години” знаем, че Киев е основан от тримата братя Кий, Щек и Хорив.  В „Джагфар тарихи” се твърди, че Киев е основан в 620 г. от Шамбат, който носил и прозвището Кий. От Константин Багрянородни знаем, че крепостта при Киев имала и второ име – Самбатас. Първоначално, докато строял крепостта Шамбат разполагал с войска от българи, анти и руси. След изграждането му, по нареждане на Кубрат той увеличил състава на армиите си, привличайки и много местни славяни и хонтурчи-башкири. С тези сили започнал нападенията си срещу аварите и в скоро време завладял страната им. Това привлякло към него и множество латвийци, поляци и новгородци (вероятно и скандинавци). Тогава Шамбат провъзгласил създаването на Дулоба. В началото той бил изцяло зает от военните действия срещу аварите, но след като превзел „цялата” аварска държава, влязъл в продължителен конфликт с франките. Общо, всичко това продължило 33 г., след което Шамбат бил изтласкан от франките и се завърнал в родината, където брат му го назначил за управител на Киев и областта.

Това е което знаем за славянския Кий и българския Шамбат от известните ни източници. Нека да проверим сега, как стоят нещата със Само.



Bulgarian English Macedonian Romanian Russian Ukrainian

ОРГАНИЗАТОРИ "КУБРАТ- 105" 2017:

Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Кратки новини

ПОСТЪПИЛИ ДАРЕНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2012-2014

 

25 юни 2014 г.

Постъпиха 1'000 лева от Държавно предприятие «Транспортно строителство и възстановяване» (България).

 


 

19 май 2014 г.

Постъпиха 2'000 лева от «Пристанище Бургас» ЕАД (България).

 


 

10 март 2014 г.

Постъпиха 650 евро и 1'900 украински гривни от Посолството на Р България в Украйна (г. Киев, Украйна):

 
«Пристанище Бургас» ЕАД дари 2'000 лева за изграждането на Мемориала

Постъпиха 2'000 лева от  «Пристанище Бургас» ЕАД (България).

port-burgas.bg/

      

 

 
ДП «Транспортно строителство и възстановяване» дарява 1’000 лева за изграждането на Мемориала

Държавно предприятие «Транспортно строителство и възстановяване» на свое заседание на УС на 26.03.2014г., протокол №193 взе решение да бъде отпусната финансова помощ в размер 1'000 лева за подпомагане изграждането на мемориален комплекс «Хан Кубрат» на територията на украинското село Мала Перешчепина, Полтавска област, Република Украйна.

ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ ДП «Транспортно строителство и възстановяване»
София 1271, ул. «Кирил Благоев» №14
тел. +359 2 938 26 82
www.tsv-bg.com

 
650 евро и 1’900 украински гривни от Посолството на Р България в Украйна

Постъпиха 650 евро и 1'900 украински гривни от Посолството на Р България в Украйна (г. Киев, Украйна):

 
Община Каспичан дари 138 евро за изграждането на Мемориала

Постъпиха 138 евро от Община Каспичан (България).

www.kaspichan.org/

 
Община Мездра дари 1'000 евро за изграждането на Мемориала

Постъпиха 1'000 евро от Община Мездра (България).

        

                  mezdra.bg/

 
Община Смядово дари 200 лева за изграждането на Мемориала

Постъпиха 200 лева от Община Смядово (България).

            smyadovo.bg/

 
Общинският съвет в Мездра дарява 1’000 евро за изграждането на Мемориала

Общинският съвет в Мездра подкрепи призива на Международния благотворителен фонд «Хан Кубрат» за даряване на средства за изграждането на Мемориален комплекс край село Мала Перешчепина, Полтавска област, Република Украйна. Това стана на ноемврийската сесия на местния парламент, на която бе решено общината да отпусне за реализиране на родолюбивата инициатива левовата равностойност на 1’000 евро. Предложението е на председателя на местния парламент инж. Делян Дамяновски.

mezdra.bg/

 
Дарител преведе на сметката 250 евро

Постъпиха 250 евро от г-н Стоян Найденов (гp. Бургас, България).

 
Община Пловдив дари 770 евро за изграждането на Мемориала

Постъпиха 770 евро от Община Пловдив (България).

 
Дарител преведе на сметката 1’000 гривни

Постъпиха 1’000 украински гривни от г-н Петър Бакоев (г. Киев, Украйна).

 
Дарител преведе на сметката 500 гривни

Постъпиха 500 украински гривни от г-н Георги Цанков (г. Киев, Украйна).
Плащането беше направено с банкова карта с помощта на сайта.

 
700 евро от Посолството на Р България в Украйна

Постъпиха 700 евро от Посолството на Р България в Украйна (г. Киев, Украйна):

г-н Красимир Минчев - 200 евро Посланик на Р България в Украйна г-н Красимир Минчев
г-н Пламен Бунзин - 100 евро Пълномощен министър в Посолството на Р България в Украйна
г-н Звездомир Пенков - 100 евро Съветник в Посолството на Р България в Украйна
г-н Петър Танев - 100 евро Съветник в Посолството на Р България в Украйна
г-н Павел Страхилов - 100 евро Търговски съветник в Посолството на Р България в Украйна
г-н Илия Веселински - 100 евро - охрана в Посолството на Р България в Украйна

 
Дарител преведе на сметката 10’000 гривни

Постъпиха 10'000 украински гривни от г-н Иван Плачков (г. Киев, Украйна).

 
Дарител преведе на сметката 25’000 гривни

Постъпиха 25’000 украински гривни от г-н Виктор Нотевски, почетен консул на Република България в Украина (г. Киев, Украйна).

 
Дарител преведе на сметката 500 евро

Постъпиха 500 евро от г-н Асен Ташев (България).

 
Дарител преведе на сметката 2’500 щатски долара

Постъпиха 2’500 щатски долара от г-н Димитър Георгиев, почетен консул на Украина в България (г. Пловдив, България).

 
Дарител преведе на сметката 500 гривни

Постъпиха 500 украински гривни от г-жа Румяна Върбанова, сътрудник в Посолството на Р България в Украйна (г. Киев, Украйна).

 
Дарител преведе на сметката 1’000 гривни

Постъпиха 1'000 украински гривни от г-н Сергей Кристев (г. Киев, Украйна).

 
Дарител преведе на сметката 1’000 гривни

Постъпиха 1’000 украински гривни от Първия секретар на Посолството на Р България в Украйна, ръководителя на консулска служба г-н Христо Недев (г. Киев, Украйна).

Статистика

Брой прегледи на съдържанието : 218110

Кой е тук

В момента има 38 посетителя в сайта

Модул за търсене

You are here: БЛОГ / книги, научни, худ. текстове и др. / НЕПОЗНАТАТА СТРАНА ДУЛОБА И ЗАГАДЪЧНАТА САМО