КЪМ ЗАВЕТА

Автор: Д-р Светлозар Попов

  Всеки столичен град повече или по-малко е свързан с историята на своя народ и своята държава, но малко са столиците по света, толкова натоварени с история, подобно на Киев. Тъй като столицата на Украйна възниква с първите прояви на държавната организация в тази част на Източна Европа, началото й е плътно обвито с нарушаващ видимостта пласт митове и легенди. И с него се сблъскваме дори и в енциклопедичните справочници.

Според „Большая советская энциклопедия” (БСЭ) основаването на града се свързва с легендарния княз на местното славянско племе поляни, известен с името Кий. Това се случило някъде през VІ-VІІ в., въпреки че градът се споменава в руските летописи за пръв път във връзка с похода на русите през 860 г. срещу Константинопол. През 882 г. е завладян от варягите на новгородския княз Олег – родственик на Рюрик, който изместил центъра на държавата си тук. Оттогава Киев става столица на Киевска Рус и до 1132 г. е неин политически, културен и търговски център, а след разпадането й - цантър на Киевското княжество. Говори са за народно недоволства и за въстания през 1067-1068, 1113 г. и др., но без да се уточняват причините. През 1240 г. градът е напълно разрушен от монголите и става зависим от Златната орда до 1362 г., когато влиза в състава на Великото Литовско княжество. Съгласно Люблинската уния от 1569 г. Киев е присъединен към Полша. Следва продължителна освободителна борба, вдигат се поредица въстания, които завършват успешно с прогонването на полските окупатори от войските на украинския хетман Богдан Хмелницки. През 1654 г. в гр.Переяслав край Киев той подписва договора, с който Украйна се присъединява към Русия и Киев става център на т.нар. Киевско воеводство, преименувано от 1708 г. в Киевска губерния. От 1919 г. градът става столица на Украинската ССР /1/. Бихме само допълнили, че от 1991 г. Киев е вече столица на Украйна като суверенна и независима държава.

Както се вижда авторитетното издателство на „Советская энциклопедия” не дава някаква ясна представа относно основаването на Киев, а отпраща читателя към легенди и предания. Затова нека сега направим справка с основния писмен източник, откъдето черпим известията ни за Кий - князът на поляните, основал града - „Повест на временните години” (ХІІ в.) Летописът на Нестор разяснява, че всеки един от тримата братя-князе: Кий, Щек и Хорив построил свое селище на един от трите хълма, съответно: Боричевица (по българското име на Днепър – Бури-чай), Щековица и Хоревица, на които е възникнал Киев. С времето селищата се разраснали, докато се слели и така образували самия град Киев. Противно на народните предания Нестор подчертава неговия княжески произход като отбелязва почестите, с които той бил приет от императора в Константинопол. Отбелязва и желанието му да основе на р. Дунав нов град, на което местното население се възпротивило, но което не пречи в БСЭ да се твърди, че той е построил свой град на Дунав/2/. Археологическите проучвания свидетелстват за наличието на ранно градище от VІ в. на Замковой горе. Останки от крепост обаче са открити на Старокиевской горе и те са от по-късни времена. И както находчиво отбелязва Д.Стойчев – Хърст: „Отбранителното съоръжение е планирано и осъществено в типично български стил – с вал и ров /3/.

Единственото, което можем да кажем, че тази информация за възникването на Киев и за неговия основател е крайно недостатъчна и се опира единствено на летописа на Нестор (ХІІ в.) и на някои непроверени предания. Не очакваме и нещо друго при едностранчивата информация, която ни се предлага. Защото се подценява и забравя, че точно през VІІ в. интересуващите ни територии са тясно свързани с ранната българска история и без нейното отчитане историческата истина би била недостижима. Ето защо, няма нищо по-естествено от това, да се обърнем към възкръсналите за нов живот първи български епос – „Сказание за дъщерята на кана” и сборника летописи на волжките българи „Джагфар тарихи”, опазени от унищожение, като по чудо.

Като начало нека първо погледнем има ли нещо по въпроса в „Сказанието”. Внимателният прочит ни убеждава, че има, ако и да не е много. На практика това са само три четиристишия, но на фона на тоталното ни незнание и това, както ще се убеди читателят, съвсем не е за подценяване. Ето ги самите куплети:

1131
Летели късове навред,                    Так, что земля подлетела
а после падали без ред                    И снова упала на място -
и Куян-Тау – гръм след гръм! –        Образовался
издигнал се ... Чудесен хълм           Холм Куянтау.

1312
Там – заповед на хан Кубрат! -        Потом, по приказу
Шамбат, по-малкият му брат,          Кана и балтавара Булгар Кубрата Башту,
на българите балтавар,                  Его младший брат Шамбат
Бащу издигна, крепост с вал.          Возвел на Куянтау крепость Башту.

1319
Нарекли своя град Бащу                 Назвали город Башту
на прякора му - Кий. Затуй             Его прозвищем Кый,
Бащу пък, крепост в тоя град,        А крепость Башту –
нарекли с името Шамбат.               Его именем Шамбат. /4/

Да разясним с поясненията на Ф.Нурутдинов към речника след самото Сказание: „Бащу: едно от прабългарските имена на град Киев”; „Балтавар: езическа прабългарска титла на царете във Волжка България”; „Кубрат Бащу: цар (балтавар, кан) на хунобългарите или прабългарите (629-660 г.). Основател на прабългарската държава Велика България. Известен и като хан Кубрат”; „Куян-Тау или Кук-Куянтау: прабългарското название на хълмовете, върху които е изграден гр.Киев” и „Кий: прозвището на по-малкия брат на кан Кубрат, Шамбат, управлявал от 623 до 658 г. основаната от него държава Дулоба, а след това станал губернатор на окръга Бащу (Киев) от държавата Велика България” /5/.

Сега да видим какво научаваме от тия три куплета? Първо, че кан Кубрат е имал по-малък брат, наречен с името Шамбат. Второ, че по заповед на Кубрат Шамбат издигнал на възвишенията при р.Днепър, известни като Куян-Тау, крепост с вал, наречена Бащу по името на Кубрат. Независимо от това поради любовта си към Шамбат местното население нарекло град Бащу по прозвището на Шамбат - Кий, а крепостта Бащу – на самото му име - Шамбат. Или с други думи, научаваме, че Киев е издигнат като българска крепост по времето на Кубрат и че князат на поляните Кий е родният брат на българския владетел, който се наричал Шамбат, но бил известен и с прозвището си Кий.

Както се вижда, „Сказанието” потвърждава версията за Кий като основател на Киев, но освен това то определя кой е този Кий като уточнява, че не става дума за легендарен княз на поляните, а за историческа личност, ако и непозната на историците – брат на известния български кан на Стара Велика България. Ориентираме се и по отношение на времето, когато е била издигната крепостта – при управлението на Кубрат, т.е. някъде през VІІ в. И тук особено важното е, че това датиране съответства на данните от археологическите проучвания. А то потвърждава тезата за българското участие в градежа му, защото и през VІ-ти, и през VІІ-ми, и през VІІІ-ми век не други, а именно българите са основните господари на тия земи и носители на значително по-висока култура от местните източно славянски племена.

Колкото и общ да изглежда този аргумент, следва да сме наясно, че той не е единствения, поддържащ казаното в „Сказанието”. Неочаквана подкрепа намира и името на Шамбат, и твърдението, че това име носела и самата крепост. Защото известно е пояснението на Константин Порфирогенат (Х в.), че Киев имал и второ име – Самбатас/6/, нещо, което досега историците не са можели да обяснят. И ето, че сега „Сказанието” не само за пръв път го потвърждава, но дава и правдоподобно обяснение.

Налице е и още един аргумент. От куплет 1313 научаваме, че отново по заповед на кан Кубрат, Шамбат основава на Сула, т.е. на р.Дунав царство, наречено Дулоба. И тук съответствията са две. Първо, че Шамбат основава „царство Дулоба”. Защото дори и да не сме чували за подобно царство, знаем добре за племето дулеби, играло водеща роля сред източно славянските племена през VІ-VІІ в. И защото близостта между имената Дулоба и Дулеби е очевидна, както и тази с името на българската династия Дуло, към която принадлежи Кубрат и брат му. Но и защото епосът твърди, че това царство е било на Сула (Дунав), а ние вече споменахме за преданието, според което Кий бил издигнал след Киев и друг град на самия Дунав. Това твърдение досега също не е било разглеждано на сериозно от историците и като цяло му се е придавало легендарен характер. И сега то за пръв път се появява в текст.

Не се съмнявам, че и при това положение няма да са малко предубедените, които ще възразят, че споменатите „засечки” са плод на измама и фалшификация. Че Ф.Нурутдинов е знаел тия подробности и затова е дал името Дулоба на страната на Шамбат. Че е знаел за второто име на Киев Самбатас и тъй е натъкмил името Шамбат. Че е знаел за града на Дунав, който Кий бил издигнал и затова е поставил там и царство Дулоба. Всичко това би могло и да е така. Но ако някому Ф.Нурутдинов се привижда като злия гений на историческата фалшификация, то той трябва да обясни, как така тоя гений е допуснал глуповатата грешка да постави Дулоба на Дунав, след като всички знаят, че дулебите са обитавали земите от двете страни на р.Горен Буг и северно от Горен Днестър до мястото, където Буг се сближава с р.Припят, т.е. най-северозападните краища на съвременна Украйна и съседните покрайнини на Полша. И защо след като е бил готов да се компрометира с Дулоба на Дунава, не е споменал нищичко и за посещението на Шамбат-Кий в Константинопол? Защо ли е пропуснал нещо толкова елементарно?