КЪМ ЗАВЕТА

По стъпките на Кубрат и Аспарух

  • Full Screen
  • Wide Screen
  • Narrow Screen
  • Increase font size
  • Default font size
  • Decrease font size

ДУХОВНИ ДОКТРИНИ В БЪЛГАРСКИЯ ДУХ

Е-мейл Печат
Съдържание на статията
ДУХОВНИ ДОКТРИНИ В БЪЛГАРСКИЯ ДУХ
Страница 2
Страница 3
Всички страници
AddThis Social Bookmark Button

Откъси от бъдеща книга
Автор Иван Момчев

Когато някой иска да ти отнеме силата,
трябва да имаш извор на живи води...


Ето три по-скоро резюмиращи откъса от моя бъдеща книга, във втората част на която ще стане дума за Богомилство и за Дъновизъм – върху които работя. Тези две, а те са общо пет – заедно с Небесната вяра, Зороастризъм и Орфеизъм – са духовните доктрини, които според мен се родеят и изграждат хилядолетния български дух.
Защото ние отдавна сме в света и българският дух блести. Да го преоткрием и очистим!

Твърде добре ни познават от античния и средновековен свят! Още древните китайци са имали вземане-даване с нашите предци. Те и досега си служат с един стар йероглиф. Йероглифът ,,ба̀о” – на китайски значи ,,барс” и стои на гърдите на воините. С ,,ба̀о” китайците изобразяват още ,,шаманизма”, т.е. духовност, връзка с висшите сили носители на знанието. Той означава и ,,барсове-конници /юначни воини на кон/". Със същия йероглиф в съвременния китайски се обозначават и българите.

Защо все подминаваме същността на вписаните в златните страници български приноси, защо все изпускаме нишката и се кланяме на чужди богове? Там, откъдето през хилядолетията са преминали българите, са оставяли, както градища и култура, които могат да се видят и пипнат, така и висши духовни енергии – проекциите им дишат определящо и мощно в т. нар. цивилизован свят и днес. В многовековните български духовни селения съществуват органика и знаци за явления, предхождащи и основополагащи т. нар. велики цивилизации.
Предлагам откъси и кратък обзор на някои религиозни пътища, които очертават българската духовна традиция от Изток на Запад (където през вековете са минавали българите) и на някои техни проекции, дошли до наши дни, благодарение на озарените умове на столетията. Старал съм се да избягвам натрапчиви квалификации и да се стремя към коректност на фактите, съжденията и източниците. Също и към спазването на известна хронология, доколкото тази деликатна, сложна и до безкрайност тълкувана материя позволява. Защото, както казва П. Успенски: ,,...хората разполагат с четири пътя, водещи към Неизвестното, четири форми за разбирането на света: религия, философия, наука и изкуство. Те обаче много отдавна са се разделили една от друга. А самият факт на това разделение показва тяхната отдалеченост от първоначалния източник...”
Убеден съм, че повече от всякога е наложително да преосмислим основанията на своите нравствени и национални ценности. И най-сетне да се пробудим за мисия. Защото всеки народ е божи народ и има мисия на тази земя. И както често се цитира Шигьоши Мацуяма: “Българската средновековна култура е сред седемте цивилизации в историята на човечеството, играли отговорна роля с мисията си на свързващо звено между Изтока и Запада.”
Ние оцеляваме и съществуваме в Европа.
В миналото. В настоящето. И в бъдещето.
На света и на Вселената.
Ние – българите.

НЕБЕСНАТА ВЯРА

Този разказ няма амбицията да е религиозен, нито научен труд. Той е почерпан от паметниците на древността и ,,паметта на поколенията”, както и от трудовете на някои интерпретатори отсам и оттатък Черното море. Целта му е да доведе до най-широк кръг от български читатели едно отдалечено във времето, но съпътстващо и родно и неведнъж спасително познание за слънчевия и жив организъм на световете и човеците.
Иде реч за изначална, древна, чудна и светла космо-хармония. И най-вече за дълбоко изстраданата априорна нравственост на нашите деди, толкова липсваща в съвременния ни свят, разпъван от кризите на светогледа и залутан по кървавите кръстопътища на човещината.
Християнството, ислямът и будизмът се основават на крайния идеализъм и разглеждат Духа като абсолютна ценност, а земния живот – като низше явление. За тези религии всички хора са равни пред Бога. Те противопоставят на реалния живот рай или нирвана, лишени от противоречия, а следователно и от движение. Много преди тях Небесната вяра утвърждава ценността на реалния живот и представлява цялостен мироглед, прадревна философия на духа, която диша между двата крайни мирогледа на идеализма и материализма и е категорична апология на реалния свят. Защото за Небесната вяра истината е в равновесието на противоположностите, а хората, природата и боговете са съизмерими и допълващи се величини. Тя издига идеята за безсмъртието на душата, което се постига не с отшелничество или йога, а с хероизъм и саможертва. Но не в името на ,,Аллаха”, а като награда за преданост към рода. В същото са вярвали и траките. Те не оплаквали своите мъртви царе и герои, а с бойни игри и надбягвания, с буйни коне, златни колесници и веселие ги изпращали в задгробния свят. Защото там те ще получат блаженство и заслужено безсмъртие – за всеки воин на Доброто.
Доброто и Злото. В Небесната вяра тези митически императиви и спътници на човечеството имат по-особени измерения, отколкото в наложената сега адамическа (афро-азиатска) парадигма. Кардинален принцип на Небесната вяра е идеята за всеобщото равновесие като основен закон на битието. То (всеобщото равновесие) се проявява в отношенията между всички неща: светлото и тъмното, активното и пасивното, топлото и студеното, горното и долното, висшето и низшето и пр. В Небесната вяра доброто е запазването на равновесието, а неговото нарушаване е – злото. Злото е именно нарушаването на вселенското равновесие и не води до нищо друго, освен към гибел. Злото е лъжа, проявяваща се във всеки стремеж към творческо действие.
Защото основен закон на всяко творческо действие е различието (разликата, неравенството). За да може да твори, една сила се нуждае от разлика в потенциалите. Затова лъжовното равенство е невъзможно.
Характерно за сакралната българска държава в древността е пряката връзка между Бога и Царя-Жрец, който е проводник и носител на Силата и на Духа. Т. е. низхождението на Божественото на земята ставало чрез посредничеството на Богопомазания и Посветен в религиозните мистерии владетел. Преданията и древните историци разказват, че първите държави са били управлявани от Богове, после от полубогове. Накрая ги заместили хора, но те били задължително помазани с Божието благоволение. Това идва да покаже, че Божественият (Небесният) план е пренесен на земята. В Махабхарата има редове, които разказват, че царят на българите-балхики бил ,,първият от всички земни царе”, който “получил царството си на земята при своето раждане”. Има мнения, че хилядолетната устойчивост на българския етноним и народа ни се дължи на монархическата традиция, произлизаща от древната религия на българите. Хилядолетия начело на държавата и на нейните поданици е стоял Канасюбиги - ,,От Бога поставен”, който задължително бил от царски род и бил вихтун –,,предопределен”. Властта се предавала по наследство, защото канасюбиги и наследниците му притежавали Оренда-,,Божествена енергия”. Владетелят бил Върховен Господар и Жрец. Той стоял начело на четирите съсловия – колобрите (жреците), боилите (висшата аристокрация), багаините (средното войнство) и обикновените българи. Вместо лъжовно равенство, е имало справедливост – в държавата никога не са били прилагани робство и феодална зависимост, всички били свободни хора, носели оръжие и участвали във войската. Завладените народи били преселвани по границите на саракта, за да изберат свободно своята съдба. Византийски историци пишат, че българите почитали ,,справедливостта и законността” и ,,градовете и народите се присъединявали към тях доброволно”. Българските титли и звания са пряко производни от ,,Бог” – от староб. ,,Бага” и санскр. ,,Бхага”: ,,ичиргу багаин”, ,,багатур багаин”, ,,юк багаин” и пр.
Божието царство и Небесната йерархия били вградени в структурата на държавната, военна администрация и в семействеността на българите, начело с Владетеля-Божи пратеник на земята.
Древната българска държавна, военна и семейна йерархия хилядолетия копирала Небесната. Имало е хармония и ред, които толкова липсват на съвременните българи…


ВЕЛИКИЯТ ДУХ НА СЛЪНЦЕТО И ,,ОСЕВАТА ЕПОХА"

През 1949 г. в книгата си ,,Извори на историята и нейната цел”, Карл Ясперс извежда една фундаментална концепция. В нея се обосновава, че от 800 до 200 г. пр. н.е., през т. нар. ,,осева епоха”, във великите култури на древността – от Гърция до Китай се заражда мощно генерално раздвижване в процесите на осмислянето на света. Появяват се пророци от нов тип и първите философи. Възникват духовни движения, впоследствие религиозни и философски системи от световно значение. Според Ясперс това определя по-нататъшното развитие на човечеството, чак до ХVІ век.
Зороастризмът е считан, според, Бойс за ,,най-древната от всички световни религии на откровението”, за първата религия ,,дадена на пророк от Бога”, както и за най-старата монотеистична религия. А Заратущра – за велик пророк, реформатор и неин основоположник. Така или иначе върховното божество на древните гърци – Зевс, латинската дума деус (бог) и аналогичните думи в другите индоевропейски езици, в това число и индоиранската дайва, се свеждат до един общ индоевропейски корен, означаващ небе. Затова и корените на зороастризма трябва да се търсят в пра-древната индоевропейска цивилизация, в която, все още според косвени доказателства, нашите прадеди са били от най-древните съставящи етноси.
Кой е Заратущра-Заратустра- Зороастър.
Дейността на легендарния религиозен реформатор е свързана именно с тези племена от арийски произход. Той бил син на търговец на коне в един от най-древните градове, столицата на древна Бал(г)хара – Балх. Името Заратущра е обикновено селско име: втората му част –ущра- означава камила; относно първата съществуват различни мнения: жълт, стар и пр. Т.е. името би могло да се преведе като ,,притежателят на старата, или – на жълтата камила”.
Древногръцките историци преиначили втората част на древноиранското име на ,,астър” (от астра – звезда гр.). И така Заратущра и Зороастър са имената на един и същи човек, но в първия случай на древноперсийски, а във втория – на древногръцки. Митичният образ на Заратущра-Зороастър вероятно се явява като резултат от работата на въображението на поколенията от последвалата епоха на разцвет на зороастрийската църква, но в основата му лежи съвсем реална личност от Балх.
Твърди се, че родината на зороастризма е древна Бал(г)хара-Бактрия (в териториите на съвременен Афганистан, Пакистан, Иран и Таджикистан). Някои учени виждат в авестийския език бактрийски-балхски диалект, а самата Бактрия (със столица Балх – ,,градът на хилядата градове”) считат за родина на Заратущра и на зороастризма. Древната българска прародина Бал(г)хара просъществувала до завладяването и́ от персите, впоследствие от Александър Македонски и става известна с гръцкото име Бактрия. Известно е, че Александър се жени за бактрийската принцеса Роксана (или Рошана, което име и досега се среща в тези райони), за да узакони с династичен брак властта си над Азия. Според някои изследователи най-старите части на Авестата са написани на балхски-бактрийски език, който е от иранската езикова група. Имената бактрийци и българи (бал(г)хара) са били използвани като синоними. Нещо повече, в 21-вата книга Вендидат на Авестата, гл. I, върховният бог Ахура-Мазда изброява 16-те арийски страни, които е създал, между които е и Бал(г)хара – Бактрия, "прекрасна, с високо вдигнати знамена" (Бахдим срирам ередво драфшам) и дори се говори за страна, наречена Варна (област в древен Иран). Традицията нарича Балх резиденция на Кава-Вищаспа (Гущасп), покровител на Заратущра. Съдейки по Авестата, отначало въпросният Гущасп оказва на Заратущра покровителство, после самият става негов последовател. Гущасп построява в Балх храмове на огъня. От този момент съдбата на самия Зороастър и неговото учение рязко се променят. Скоро цялото население на Бал(г)хара стават зороастрийци, после новата религия се разпространява и в съседните области. Запазено е предание, че по заповед на Вищаспа, текстът на Авестата още приживе на Зороастър бил изписан със златни букви върху трийсет хиляди бичи кожи. Когато Александър Македонски по време на похода си завладял древния град Истахар, заповядал да преведат на гръцки медицинските, философските и астрологическите раздели на Авестата, а оригиналните текстове изгорил. Според ,,Шахнаме” (на Фирдуоси) Заратущра завършил живота си именно в Бал(г)хара, убит от някой си Балатнарсе.
Името на Заратущра-Зороастър, неговото учение и съчинения стават известни на европейците едва в края на ХVІІІ век. Един учен-пътешественик на име Анкетил Дюперон, при пътешествията си на Изток през 1791 година открил съчиненията на Заратущра и ги публикувал. Попаднал му голям сборник от религиозни книги на древна Персия, известни под името Зенд-Авеста, състоящ се от шест части, носещи следните имена: Вендидат, Изешне, Висперет, Иасана, Сироц и Вундаиш. Както в последствие се оказало, гърците и целият древен свят са знаели за Зороастър и за неговото учение, което било синоним на Светлина и знание.
Отначало преклонението към върховното божество Ахура-Мазда се изразявало в преклонение към огъня. Според учението на Заратущра в проявения свят работят две начала – Добро и Зло – два принципа, чрез които се изявява абсолютното битие Цървана-Ахарана. Доброто начало е Ахура-Мазда или Ормузд, доброто, пресветло същество, а злото – Ахриман. Доброто начало е носител на Светлината и се проявява в Слънцето, а Злото – в Тъмнината. Слънчевата светлина е дрехата на Духа на Слънцето, която Заратущра нарекъл Великата Аура, зад която стои Духът на Слънцето – Космическото Творческо Слово. Т.е. външният свят и външната светлина – Великата Аура, са тяло на едно и също Възвишено Същество – Ахура-Мазда. Заратущра учи, че един ден това Същество ще слезе на Земята. Така откъсналото се от духовния свят човечество отново получава възможността да се издигне до духовното. Т. е. надеждата, че нашият свят, който е слязъл, паднал от духовните висини, може да се издигне отново, само хората трябва да се свържат с Ахура-Мазда и да приемат силите му в себе си. И животът на земята трябва да се устрои според този духовен стремеж – нагоре.
Отново Доброто и Злото – познатият градивен дуализъм...
,,Двата първоначални духа – и самите те са добили названието си според двете си естества: едното добро, другото зло по мисъл, по думи и дела. От тези два духа Мъдрият дух е съумял да избере правдивостта, което не е направил духът на заблудата... И двата духа са се срещнали в самото начало, за да образуват първото създадено същество и да го надарят с живот и със смърт. И така ще бъде с всички същества до свършека на света: злото ще отиде при злия дух, а чистата мисъл – при справедливия дух... От двата духа злият е предпочел престъпните дела. Доброто е било предпочетено от твърде благодетелния дух, който има за облекло Небесната Светлина и който се нарича Ахура-Мазда.”
(Авеста, ІV кн. Иасана)
Доброто и Злото – както в Небесната вяра...
Импулсът на Заратущтра се разлива впоследствие върху цялото човечество…


ЗЕМЯ НА МУЗИТЕ

Орфей е основен камък в древно-гръцката култура, но не е грък. По-късно той просто бил вкаран в характерен стил в културния небосклон на класическа Елада, ставайки син на Аполон и Музите и предшественик на Омир и Хезиод. Неговото име липсва в системата от генеалогии, в които всички живяли в героическата епоха на Древна Гърция са свързани един с друг. Това личи, както от логографическата традиция, така и от произведенията на Хезиод.
Митическата фигура на Орфей остава и извън пределите на Микенския свят. Според М. Уест, виден оксфордски познавач на орфическата традиция: ,,Несъмнено той (Орфей) е влязъл в гръцката митология не чрез микенските сказания, а в по-късния период – от Тракия, или чрез Тракия – от далечния север, от... народите на централен Сибир...”... А споменатите по-горе генеалогии извеждат Гърция от Египет, Финикия, Анатолия и пр., но не споменават нищо за Тракия – страната на Орфей.
Той принадлежи на една много по-древна народност – Орфей е тракиец.
Траките недвусмислено са от индо-европейски произход и са най-старите поселници на Балканския полуостров.
Гръцката народност се обособява хиляди години по-късно като примес от келтски, зенски, санскритски, финикийски, славянски и пр. генеалогични сегменти, преди всичко колониални влияния. Те, гърците, заварват тук тракийска култура (Орфей, Залмоксис, Лин, Музей, Евмолп, Тамирис, Амфион и нис, Арес, Асклепий и пр.), които ще ползват занапреддр.), както и богове (Дионис, Арес, Асклепий и пр.), които през следващите векове ще ги формират като народност и култура. И така до VІІ-VІ в. пр. Хр., когато т. нар. елинизация на Орфеевото учение ще стигне апогей в духовните селения на Древна Гърция.
Ето затова – Орфей не е грък. Нито пък иудей. Защото, колкото и невероятно да звучи, има и Иудейска Орфика. Родина на Орфей и на Орфеизма е Тракия.
От незапомнени времена на "най-високата, според Херодот планина" – Рило-Родопския масив с център Мусала съществували храмове на мистериите. На този най-горен връх на Балканския полуостров, в етерната му област, според Петър Дънов, пък, се намирала най-старата окултна школа на Земята, където идвали да се обучават посветени от Индия, Персия, Египет и от всички източни мистерии и школи. Вероятно защото, както казва българският философ и Учител, пред когото се прекланял Айнщайн: ,,връх Мусала никога не е потъвал под вода”. И ще добавим – и вероятно, защото тук се съхранявали в най-чист и автентичен вид знанията, които съпътстват човечеството.
Под влияние на това тайнствено светилище, все по планините, навсякъде из Древна Тракия били издигнати храмове, които пращяли от духовни и материални богатства. Към тях се стремели и гледали на тази земя като на избраница, духовна ,,Мадара” (Родина-санскр.) и ,,Ра-кхива” (Небесна твърд-финик.) различните народи от древните източни цивилизации: индийци, асиро-вавилонци, перси, египтяни, финикийци и пр. Тези многобройни гости от страните на т. нар. по-късно ,,Златен полумесец”, а и по-отдалече, нееднократно подлагали Балканите, особено гръцкото крайбрежие и островите на колонизаторски експанзии и се заселвали навътре в Гърция и Тракия. Те донасяли със себе си своите божества, култури, обичаи и ги стълкновявали, а често и съчетавали с местните. Особено силно влияние оказали Египет и Финикия, те били най-активни и най-близо.
Почти е невъзможно да се очертае целият ареал, всички области, в които живеели траките дори през VІІ-VІ в. пр. Хр. – ,,най-многобройният народ” в древността, както пише Херодот. Ще спомена само някои: Източна Мала Азия, Южен Кавказ (Колхида), част от Египет, Егейските острови, Черноморското крайбрежие, Рило-Родопския масив, Странджа, Стара планина, Прикарпатието и пр. Навсякъде из тези благословени земи в древността се издигали храмове и светилища – огнища на сакрални знания, висши посвещения и материално благополучие.
Херодот казва още, че Тракия е "страна на чистата наука, на свещената поезия, свят на божествения разум" и че тракийците не признавали робството. Те не се подчинявали на никого, освен на Слънцето. Тракия била смятана от великите древно-гръцки философи и писатели, такива като Хераклит, Пиндар, Есхил, Платон, Аристотел и др. за ,,свята земя” и за ,,земя, в която се намират изворите на деветте музи”. Тук се родил Тамирис, поет и философ, който много преди Омир възпял войната между боговете и титаните в своята Гигантомахия. Също и Лин, ненадминатият майстор на древно-тракийската музика и поезия. И Музей, с чието име и това на сина му Евмолп се свързвало създаването на Елевсинските, както и на орфическите мистерии в Атина. И Амфион, който пък със своята песен събуждал камък и дърво...
Съществува мнение, че като прибавим към финикийското ,,Ра” – ,,Слънце” "кхва" – ,,пространство”, ще получим произхода на думата ,,Тракия” и смисловото и́ значение – ,,етерно (надземно) пространство” или ,,небесна твърд”.
Тракийската религия и култура не само в изразните си средства, но и като доктрина за същността и произхода на Вселената е коренно различна от елинската и иудейската. Самите траки били носители на независим, много древен арийски дух, който обитавал многобройните светилища на полуострова. Сведения за това са открити в Делфийския храм. Те свидетелстват, че в най-дълбока древност съществувала класа на жреците тракиди, което в превод означавало "пазители на висшето знание".
Откъде ли идвало то?!
И накъде ли отивало?...
,,Орфей” на финикийски, единият от езиците, от които произлязъл древногръцкия, значи ,,онзи, който лекува със светлина” ( от aur-светлина и rofae-лекувам). Предполага се, че това име му е било дадено в Египет като знак за посветеност.
Според митологията той бил син на Музата на епичната поезия и на красноречието Калиопа. Негов баща бил тракийският цар Аегър, когото гърците представяли за равнозначен на Аполон – слънчевият Бог на Древна Тракия и Елада. Вечната Светлина – огненото семе на Създателя, Небесната благодат, която опложда, зачева и изгражда. Иначе казано Логосът – първородният син, началото и крайната цел в еволюцията на човешката раса. Кръщаван различно в древността: в Небесната вяра Слънчевият Бог е Та-нак-Ра; Ра-ма е в Индуизма; в древен Египет е Амон-Ра, а в древна Персия – Аху-Ра-Мазда.
Аполон е Бог на Слънцето и поезията, на изкуствата и ясновидството, който учи троянците на благоденствие и как да отглеждат стадата си.
Тъй като Орфей бил от царско потекло, това вероятно му позволило да получи най-добро образование. В търсене на златното руно – свещеното духовно знание, той участвал в похода на аргонавтите. Ходил и в Самотраки, Колхида и Египет, където получил Слънчевото знание на влъхвите от Изтока и т. нар. Египетско посвещение – школата, през която по-късно минали Мойсей и Иисус. Там той приел името Орфей и една велика мисия. Върнал се в родната Тракия и започнал да обикаля светилищата – да проповядва и да ,,лекува със светлина”.
Трудно е да си представим световната култура без гръцките храмове и класическите скулптурни образци, без Питагор, Платон, Хераклит, Есхил и Еврипид. Там са корените на онова, което днес наричаме наука, изкуство и култура. Всичко се базира на т. нар. древно-гръцка култура, основния импулс в развитието на която дава тракиецът Орфей: каноните на изкуството; законите на архитектурата; музиката и пр. Орфей е една от най-загадъчните фигури в човешката история. Орфей бил Божествен омайник, от самия Аполон той получил вълшебната си лира и вдъхновение.
Според някои лирата имала девет струни, всяка от които отговаряла на една от Музите. Според привържениците на тази версия, Орфей донесъл на хората Учението за Музите. Това било учение за деветте сили на човешката душа, всяка от които представлявала една от прекрасните Музи, родени в чудната Ра-кхива. Нали всяка от Музите имала своя съставящ принцип, както и нота в Божествената музика.
В доктрините на Древна Гърция не е стояла идеята за прераждането. Тракиецът Орфей я донася преди хилядолетия от Колхида и Египет, за да залегне тя в мисленето на гръцките философи векове след това. Ще я
срещнем при Питагор (VІІ-VІ в. пр. Хр.), след това при Платон (идеите предхождащи душите), при Плотин, неоплатониците и т. н.
Отпреди хиляди години Орфей ни напомня идеята за безсмъртието на нашата душа. Че тя сега се движи в земното царство, но може да посети царството на ада и да се върне в Небесното царство. Знание, което се родее с Христовото – за Царството Небесно, което е в душите ни и е основа на всеки монотеизъм.
Орфей ни е оставил Учение на Светлината, Чистотата и Великата безгранична Любов, построявайки мост между две доктрини – Аполоновата и Дионисиевата, където Дионисиевото начало е духът на Божествената еволюция във Вселената, а Аполоновото начало са неговите прояви в земния свят и в човека. Това е философия, която се родее с Небесната вяра, познаваща небесните йерархии и апология на земния свят. И същевременно е нова религия, нов храм, чрез които може да се постигне всичко: и душевна сила – и Аполон, и Дионисий. Както Божествената хармония на небесните сфери, тъй и хармонията на прекрасните Музи, с цялостното усещане за земния живот – хармония от съмнения, вдъхновение, светлина и любов.
Това са все Божествени дарове, частици от които е наследил всеки от нас. Защото от нашата древна памет и от Орфей идва религия, която човечеството продължава да развива и да изповядва в различните си изповедания и до днес…

Bulgarian English Macedonian Romanian Russian Ukrainian

ОРГАНИЗАТОРИ "КУБРАТ- 105" 2017:

Банер
Банер
Банер
Банер

Кратки новини

ПОСТЪПИЛИ ДАРЕНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2012-2014

 

25 юни 2014 г.

Постъпиха 1'000 лева от Държавно предприятие «Транспортно строителство и възстановяване» (България).

 


 

19 май 2014 г.

Постъпиха 2'000 лева от «Пристанище Бургас» ЕАД (България).

 


 

10 март 2014 г.

Постъпиха 650 евро и 1'900 украински гривни от Посолството на Р България в Украйна (г. Киев, Украйна):

 
«Пристанище Бургас» ЕАД дари 2'000 лева за изграждането на Мемориала

Постъпиха 2'000 лева от  «Пристанище Бургас» ЕАД (България).

port-burgas.bg/

      

 

 
ДП «Транспортно строителство и възстановяване» дарява 1’000 лева за изграждането на Мемориала

Държавно предприятие «Транспортно строителство и възстановяване» на свое заседание на УС на 26.03.2014г., протокол №193 взе решение да бъде отпусната финансова помощ в размер 1'000 лева за подпомагане изграждането на мемориален комплекс «Хан Кубрат» на територията на украинското село Мала Перешчепина, Полтавска област, Република Украйна.

ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ ДП «Транспортно строителство и възстановяване»
София 1271, ул. «Кирил Благоев» №14
тел. +359 2 938 26 82
www.tsv-bg.com

 
650 евро и 1’900 украински гривни от Посолството на Р България в Украйна

Постъпиха 650 евро и 1'900 украински гривни от Посолството на Р България в Украйна (г. Киев, Украйна):

 
Община Каспичан дари 138 евро за изграждането на Мемориала

Постъпиха 138 евро от Община Каспичан (България).

www.kaspichan.org/

 
Община Мездра дари 1'000 евро за изграждането на Мемориала

Постъпиха 1'000 евро от Община Мездра (България).

        

                  mezdra.bg/

 
Община Смядово дари 200 лева за изграждането на Мемориала

Постъпиха 200 лева от Община Смядово (България).

            smyadovo.bg/

 
Общинският съвет в Мездра дарява 1’000 евро за изграждането на Мемориала

Общинският съвет в Мездра подкрепи призива на Международния благотворителен фонд «Хан Кубрат» за даряване на средства за изграждането на Мемориален комплекс край село Мала Перешчепина, Полтавска област, Република Украйна. Това стана на ноемврийската сесия на местния парламент, на която бе решено общината да отпусне за реализиране на родолюбивата инициатива левовата равностойност на 1’000 евро. Предложението е на председателя на местния парламент инж. Делян Дамяновски.

mezdra.bg/

 
Дарител преведе на сметката 250 евро

Постъпиха 250 евро от г-н Стоян Найденов (гp. Бургас, България).

 
Община Пловдив дари 770 евро за изграждането на Мемориала

Постъпиха 770 евро от Община Пловдив (България).

 
Дарител преведе на сметката 1’000 гривни

Постъпиха 1’000 украински гривни от г-н Петър Бакоев (г. Киев, Украйна).

 
Дарител преведе на сметката 500 гривни

Постъпиха 500 украински гривни от г-н Георги Цанков (г. Киев, Украйна).
Плащането беше направено с банкова карта с помощта на сайта.

 
700 евро от Посолството на Р България в Украйна

Постъпиха 700 евро от Посолството на Р България в Украйна (г. Киев, Украйна):

г-н Красимир Минчев - 200 евро Посланик на Р България в Украйна г-н Красимир Минчев
г-н Пламен Бунзин - 100 евро Пълномощен министър в Посолството на Р България в Украйна
г-н Звездомир Пенков - 100 евро Съветник в Посолството на Р България в Украйна
г-н Петър Танев - 100 евро Съветник в Посолството на Р България в Украйна
г-н Павел Страхилов - 100 евро Търговски съветник в Посолството на Р България в Украйна
г-н Илия Веселински - 100 евро - охрана в Посолството на Р България в Украйна

 
Дарител преведе на сметката 10’000 гривни

Постъпиха 10'000 украински гривни от г-н Иван Плачков (г. Киев, Украйна).

 
Дарител преведе на сметката 25’000 гривни

Постъпиха 25’000 украински гривни от г-н Виктор Нотевски, почетен консул на Република България в Украина (г. Киев, Украйна).

 
Дарител преведе на сметката 500 евро

Постъпиха 500 евро от г-н Асен Ташев (България).

 
Дарител преведе на сметката 2’500 щатски долара

Постъпиха 2’500 щатски долара от г-н Димитър Георгиев, почетен консул на Украина в България (г. Пловдив, България).

 
Дарител преведе на сметката 500 гривни

Постъпиха 500 украински гривни от г-жа Румяна Върбанова, сътрудник в Посолството на Р България в Украйна (г. Киев, Украйна).

 
Дарител преведе на сметката 1’000 гривни

Постъпиха 1'000 украински гривни от г-н Сергей Кристев (г. Киев, Украйна).

 
Дарител преведе на сметката 1’000 гривни

Постъпиха 1’000 украински гривни от Първия секретар на Посолството на Р България в Украйна, ръководителя на консулска служба г-н Христо Недев (г. Киев, Украйна).

Статистика

Брой прегледи на съдържанието : 604162

Кой е тук

В момента има 39 посетителя в сайта

Модул за търсене

You are here: БЛОГ / статии, мнения и др. без цензура / ДУХОВНИ ДОКТРИНИ В БЪЛГАРСКИЯ ДУХ