КЪМ ЗАВЕТА

ВЕЛИКИЯТ ДУХ НА СЛЪНЦЕТО И ,,ОСЕВАТА ЕПОХА"

През 1949 г. в книгата си ,,Извори на историята и нейната цел”, Карл Ясперс извежда една фундаментална концепция. В нея се обосновава, че от 800 до 200 г. пр. н.е., през т. нар. ,,осева епоха”, във великите култури на древността – от Гърция до Китай се заражда мощно генерално раздвижване в процесите на осмислянето на света. Появяват се пророци от нов тип и първите философи. Възникват духовни движения, впоследствие религиозни и философски системи от световно значение. Според Ясперс това определя по-нататъшното развитие на човечеството, чак до ХVІ век.
Зороастризмът е считан, според, Бойс за ,,най-древната от всички световни религии на откровението”, за първата религия ,,дадена на пророк от Бога”, както и за най-старата монотеистична религия. А Заратущра – за велик пророк, реформатор и неин основоположник. Така или иначе върховното божество на древните гърци – Зевс, латинската дума деус (бог) и аналогичните думи в другите индоевропейски езици, в това число и индоиранската дайва, се свеждат до един общ индоевропейски корен, означаващ небе. Затова и корените на зороастризма трябва да се търсят в пра-древната индоевропейска цивилизация, в която, все още според косвени доказателства, нашите прадеди са били от най-древните съставящи етноси.
Кой е Заратущра-Заратустра- Зороастър.
Дейността на легендарния религиозен реформатор е свързана именно с тези племена от арийски произход. Той бил син на търговец на коне в един от най-древните градове, столицата на древна Бал(г)хара – Балх. Името Заратущра е обикновено селско име: втората му част –ущра- означава камила; относно първата съществуват различни мнения: жълт, стар и пр. Т.е. името би могло да се преведе като ,,притежателят на старата, или – на жълтата камила”.
Древногръцките историци преиначили втората част на древноиранското име на ,,астър” (от астра – звезда гр.). И така Заратущра и Зороастър са имената на един и същи човек, но в първия случай на древноперсийски, а във втория – на древногръцки. Митичният образ на Заратущра-Зороастър вероятно се явява като резултат от работата на въображението на поколенията от последвалата епоха на разцвет на зороастрийската църква, но в основата му лежи съвсем реална личност от Балх.
Твърди се, че родината на зороастризма е древна Бал(г)хара-Бактрия (в териториите на съвременен Афганистан, Пакистан, Иран и Таджикистан). Някои учени виждат в авестийския език бактрийски-балхски диалект, а самата Бактрия (със столица Балх – ,,градът на хилядата градове”) считат за родина на Заратущра и на зороастризма. Древната българска прародина Бал(г)хара просъществувала до завладяването и́ от персите, впоследствие от Александър Македонски и става известна с гръцкото име Бактрия. Известно е, че Александър се жени за бактрийската принцеса Роксана (или Рошана, което име и досега се среща в тези райони), за да узакони с династичен брак властта си над Азия. Според някои изследователи най-старите части на Авестата са написани на балхски-бактрийски език, който е от иранската езикова група. Имената бактрийци и българи (бал(г)хара) са били използвани като синоними. Нещо повече, в 21-вата книга Вендидат на Авестата, гл. I, върховният бог Ахура-Мазда изброява 16-те арийски страни, които е създал, между които е и Бал(г)хара – Бактрия, "прекрасна, с високо вдигнати знамена" (Бахдим срирам ередво драфшам) и дори се говори за страна, наречена Варна (област в древен Иран). Традицията нарича Балх резиденция на Кава-Вищаспа (Гущасп), покровител на Заратущра. Съдейки по Авестата, отначало въпросният Гущасп оказва на Заратущра покровителство, после самият става негов последовател. Гущасп построява в Балх храмове на огъня. От този момент съдбата на самия Зороастър и неговото учение рязко се променят. Скоро цялото население на Бал(г)хара стават зороастрийци, после новата религия се разпространява и в съседните области. Запазено е предание, че по заповед на Вищаспа, текстът на Авестата още приживе на Зороастър бил изписан със златни букви върху трийсет хиляди бичи кожи. Когато Александър Македонски по време на похода си завладял древния град Истахар, заповядал да преведат на гръцки медицинските, философските и астрологическите раздели на Авестата, а оригиналните текстове изгорил. Според ,,Шахнаме” (на Фирдуоси) Заратущра завършил живота си именно в Бал(г)хара, убит от някой си Балатнарсе.
Името на Заратущра-Зороастър, неговото учение и съчинения стават известни на европейците едва в края на ХVІІІ век. Един учен-пътешественик на име Анкетил Дюперон, при пътешествията си на Изток през 1791 година открил съчиненията на Заратущра и ги публикувал. Попаднал му голям сборник от религиозни книги на древна Персия, известни под името Зенд-Авеста, състоящ се от шест части, носещи следните имена: Вендидат, Изешне, Висперет, Иасана, Сироц и Вундаиш. Както в последствие се оказало, гърците и целият древен свят са знаели за Зороастър и за неговото учение, което било синоним на Светлина и знание.
Отначало преклонението към върховното божество Ахура-Мазда се изразявало в преклонение към огъня. Според учението на Заратущра в проявения свят работят две начала – Добро и Зло – два принципа, чрез които се изявява абсолютното битие Цървана-Ахарана. Доброто начало е Ахура-Мазда или Ормузд, доброто, пресветло същество, а злото – Ахриман. Доброто начало е носител на Светлината и се проявява в Слънцето, а Злото – в Тъмнината. Слънчевата светлина е дрехата на Духа на Слънцето, която Заратущра нарекъл Великата Аура, зад която стои Духът на Слънцето – Космическото Творческо Слово. Т.е. външният свят и външната светлина – Великата Аура, са тяло на едно и също Възвишено Същество – Ахура-Мазда. Заратущра учи, че един ден това Същество ще слезе на Земята. Така откъсналото се от духовния свят човечество отново получава възможността да се издигне до духовното. Т. е. надеждата, че нашият свят, който е слязъл, паднал от духовните висини, може да се издигне отново, само хората трябва да се свържат с Ахура-Мазда и да приемат силите му в себе си. И животът на земята трябва да се устрои според този духовен стремеж – нагоре.
Отново Доброто и Злото – познатият градивен дуализъм...
,,Двата първоначални духа – и самите те са добили названието си според двете си естества: едното добро, другото зло по мисъл, по думи и дела. От тези два духа Мъдрият дух е съумял да избере правдивостта, което не е направил духът на заблудата... И двата духа са се срещнали в самото начало, за да образуват първото създадено същество и да го надарят с живот и със смърт. И така ще бъде с всички същества до свършека на света: злото ще отиде при злия дух, а чистата мисъл – при справедливия дух... От двата духа злият е предпочел престъпните дела. Доброто е било предпочетено от твърде благодетелния дух, който има за облекло Небесната Светлина и който се нарича Ахура-Мазда.”
(Авеста, ІV кн. Иасана)
Доброто и Злото – както в Небесната вяра...
Импулсът на Заратущтра се разлива впоследствие върху цялото човечество…