в. «Стандарт»
Политици дават напразни обещания да стегнат родната Мека
Наша фондация в Киев втора година е длъжник на украински строител
Че съединението прави силата, е прозрял още хан Кубрат преди повече от 1350г. Макар че не го е формулирал по същия начин, ханът е показал на синовете си с прост пример със сноп пръчки, че когато са заедно, са непобедими. Разпръснат ли се, земите и народът им могат да бъдат поробени. Така заветът му е равнозначен на девиза «Съединението прави силата», който гордо се мъдри на сградата на българския парламент. За съжаление, в завета на хана не са се вслушали нито синовете му, нито пък днешните му потомци.
Хан Кубрат едва ли е намерил покой в гроба си в украинското село Мала Перешчепина в Полтавска област предвид българската история, ставаща факт именно заради пренебрегването на завета му. Вероятно и в последните 2г. непрестанно се върти във вечния си дом заради скандалите около гроба му, открит преди 102г. Паметник на мястото е издигнат от български организации още през 2001г., но мястото е облагородено 11 години по-късно по повод 100-годишнината от откриването му.
Това е най-святото място за българите.
«Това е българската Мека», твърдят българите в Украйна. Археолозите пък са единодушни, че това е единственият доказан гроб на български владетел. Ако мястото се намираше на територията на днешна Македония, комшиите тутакси биха присвоили мощите на хана, наричайки го македонски. В Украйна нещата не стоят по този начин. «Местните са горди, че има такава светиня. Не го смятат за украинец. Възприемат го като български хан и се отнасят с голям респект», казва Весела Залогина, която е активистка от международната фондация «Хан Кубрат», чиято централа се намира в Киев. Фондацията е създадена от българи с цел построяването на мемориален комплекс на хан Кубрат, за да се знае кой е той и българите да си дадат сметка откъде са тръгнали. От 2011г. фондацията поема Румен Спасов, който живее в Киев от 15г. и заедно със съпругата си се занимава с туристически бизнес. Мъжът се наема с нелеката задача да облагороди мястото и да се захване с първия етап от изграждането на мемориалния комплекс. «До този момент имаше само паметник, който изглеждаше като изоставен в гората. За да стигнеш до него, трябваше да вървиш 200м през една пясъчна дюна. Десет години се говореше само, че мястото трябва да бъде направено достъпно», спомня си Румен. Така бизнесменът, заедно с около двайсетина известни български интелектуалци, посещава мястото в Мала Першчепина, като всички подкрепят идеята, че трябва да се обяви дарителска кампания и да започнат да се събират средства за реализиране на проекта. «От туристическа гледна точка се създава нов туристически обект. От патриотична пък - в някаква степен се приближаваме към владетеля», убеден е Румен Спасов.
Мъжът започва да популяризира идеята и да търси средства. Намира се доверчив украински строител, който благодарение на приятелски отношения с Димитър Христов, политик от български произход, се съгласява да се включи в начинанието. Така по повод 100-годишнината от откриването на гроба на хан Кубрат до него се изгражда 200-метрова пътека. Паметникът е преместен на площадка 10 на 10, като по този начин се получава достъпна единна композиция.
Събитието е отбелязано подобаващо. Тридневен събор събира българи от цял свят, като на място идват между 4000 и 4500 души.
Сред тях немалко български политици и общественици. Заради усилията си Румен Спасов е обявен от Асоциацията на българите в Украйна за Човек на годината през 2012г. Година и половина по-късно, макар че статуетката все още стои в офиса му, той не говори с гордост за този момент. «Дължим още близо 7000 евро на строителя. Намерихме доверчив човек, но не успяхме да намерим необходимата сума, а това е недопустимо», казва с наведена глава Румен, припомняйки, че за пореден път потомците на хана са пренебрегнали завета му. За разлика от събора през 2012г., миналата година никой не е припарил до гроба. Идеята за строителство на по-голям Мемориален комплекс все още е на дневен ред. Макетът му дори стои в посолството ни в Киев и не един държавник хвали идеята, но спира дотук. До момента фондацията получава дарения, като размерът и имената на дарителя са изписани на интернет страницата на фондацията www.kubrat.in.ua, където е и банковата сметка. «Трябва да оправим това положение. Не можем с чужда пита помен да правим и е редно да ходим с чиста съвест там, откъдето сме тръгнали», добавя Румен.
НА ИГРА
Деца го откриват
През 1912г. две овчарчета от украинското село Мала Перешчепина попадат на съкровище, докато си играят край дюните край река Ворскла. Разбрали за това, селяните изваждат от пясъците множество златни и сребърни предмети, които разделят помежду си. Вестта за откритието достига до Полтава и Киев. В селото пристигат археолози, придружени от жандарми, и събират пръснатите находки. Оказало се, че това е голямо съкровище, което влиза в науката под името «Перешчепинско». Само златните предмети тежали над 20кг, сребърните - над 50кг. Те били отнесени в Санкт Петербург и предадени на Императорската археологическа комисия, откъдето постъпили в Държавния Ермитаж. До 1988г. е имало само предположение, че става дума за прабългарски хан, но германският археолог Йоахим Вернер доказва, че това е погребението на Кубрат. Самият Ермитаж прави голямо изследване и потвърждава тези данни през 1997г.
БЛИЦ
Депутати си направиха PR и после се покриха
- Г-н Спасов, защо се стигна до това неловко положение?
- От позицията на времето мога да кажа, че се оказа, че съм голям наивник на средна възраст или по-скоро романтик.
- Кое ви кара да се чувствате така?
- В българското посолство се събрахме и 40 души изразиха воля да бъдат членове на организационния комитет. Всеки се нае да набира средства. Комитетът се разрасна до 100 човека - губернатори, кметове, депутати, писатели, артисти, скулптори.
- Общественото положение на тези хора ли ви накара да им повярвате?
- Бях окрилен. Вярвах, че всеки от тези хора може да намери 100 евро дори с едно обаждане. Сам събрах около 10'000-11'000 евро, а от тези 100 човека нито един не направи усилие. На събора дойдоха български депутати, дори заместник-председател на парламента. Един долар не извадиха, но се върнаха и си направиха ПР.
- Получавате ли дарения отнякъде?
- Да. Последно община Пловдив дари 1500 лв. С малко дарение участва и община Смядово. Местната власт в Мездра дари 1000 евро. Не достигат обаче още близо 7000 евро.
- Отправяте призив за дарения. Искате ли да кажете още нещо?
- Когато събитието стана новина през септември 2012 г., реших, че нещата ще се размърдат. Но то така си остана. Строителят звъни на мен, а не на българската общественост и иска да ме съди. Благодарение на гроба ние всички се направихме големи българи, а сега не можем да отидем от срам на гроба на хана.
Киев - София
Иван Филчев
